Какво научихме от работата на чуждестранен пазар

В тази статия ще ви разкажем за един от скорошните ни проекти, намиращ се в Кипър. Пантея хилс е жилищен комплекс, за който имахме щастието да бъдем поканени да разработим идеен проект и проект за градоустройствено разрешение, а в последствие да консултираме разработката на технически проект от местните колеги.

Няма архитектура, която да не е съобразена с географския север, независимо дали търси слънцето или се крие от него. Обикновено, обаче, има и един втори, неформален - композиционен север, с който трябва да се съобразим, независимо дали това ще е планината Фуджи в Япония или планината Витоша в София. В случая на Кипър, естествено, такъв притегателен вектор е морето. Това беше едно от правила, които установихме и превърнахме в композиционен инструмент.

След предпроектните проучвания, корекцията на заданието за проектиране, и съгласуване с общината или така нареченият „планинг“, за който също бяхме отговорни, предложихме новия генерален план, който можете да разгледате в следващата илюстрация. Ключовите стъпки, които предприехме бяха, че направихме парка по-достъпен, съобразихме се с терена и организирахме имотите така че всички да имат така търсената гледка – или към морето или към парка.

Успяхме да предоставим един поли продукт, съчетаващ в себе си самостоятелни къщи, къщи близнаци, жилищни кооперации, паркова среда и вътрешна улица. За всеки проект с който се заемаме, на първо място мислим какво най-добро за конкретния случай можем да направим. В случая на Пантея заедно с клиента преценихме, че за дадената среда е твърде рано да се търси пълнокръвен многофункционален комплекс с обществени функции.

Още при започването на проектирането използвахме и вградихме една от даденостите на проекта. Вече построената обиколна улица беше вкопана в земята, поради което имаше налични готови подпорни стени. Вместо да се борим срещу терена, да правим сутерени с гаражи или рампи за всеки имот, ние решихме да се възползваме от тази особеност. Това направихме, като организирахме вътрешна улица, която да реши достъпа до имотите и да позволи създаването на своеобразни повдигнати градини. По този начин осигурихме необходимото уединение от трафика на улицата, въпреки стандартното 3-метрово отстояние на къщите от улицата.

По този начин, чисто геометрично, пешеходеца няма възможност да има поглед в градината на къщата. В същото време това спести средства за заравняване на терена и даде възможност от верандата и партерния етаж на къщата да има гледка над улицата и към простора на морето.

Друго предизвикателство, пред което проектът ни изправи, беше стандартно по-високите Кинт-овете спрямо тези с които работим в България. От друга страна са оказа, че можем да разположим сградите на границата на имота със слепи стени, които обаче да не се калкани и не е нужно съседната къща да ги покрива. Това ни даде възможност изцяло да отворим другите фасади на къщата към собствения им двор и към невероятната гледка, която се открива от хълма над града и към морето. За топлия климат, в който работихме близостта на съседната къща, която няма видимост към този двор, всъщност е допълнително предимство, даващо засенчване в горещите часове на деня. Високият Кинт ни попречи да осигурим високо качество на средата на обитаване, а от там и на крайния продукт. 

Следващата особеност, за която трябваше да помислим, беше климатът, който изискваше внимателно отношение към дворните пространства. От една страна топлото време и влагата означават трудно поддържане на зеленината, от друга предполагат наличието на много отворени площи.

Ето защо дворът всъщност се осмисля от една основна функция, която е токова важна, че дори се пренася и в етажните сгради. Това е в ъзможността да се изнесе маса за вечеря навън. Към всички къщи и апартаменти в комплекса осигурихме веранда или лоджия с достатъчни размери за маса за 6-8 човека. В Кипър това е съществено изискване, което се стараем да наложим и в проектите си за България. Например, там, където заданието го позволява, вместо 2 малки балкона, обособяваме един по-голям балкон или лоджия носещи по-голям функционален смисъл със себе си. По този начин хората получават достъп до външно пространство в най-важният момент от деня, вечер, когато цялото семейство се събира на масата.

Гъстотата на застрояване в имотите се компенсира от факта, че големия обем на начинанието, изисква от предприемача да задели свободна от застрояване зелена зона. Както може да бъде видяно на изображенията, парка организирахме, така че да има широк излаз на вътрешната улица и да бъде лесно достъпен. Разполагайки го в задната част на имота, дадохме възможност имотите разположени в тази зона вместо гледка към море, да имат гледка към зелена среда. Също така се погрижихме всички имоти да имат пряк достъп през вътрешна за комплекса комуникация до парка. По този начин значително увеличихме рекреационните характеристики на средата.

Освен всички други предимства, които вътрешната улица даде на проекта, за създаването ѝ имаше и друг водещ мотив. Вместо да използваме готовата периферна комуникация за достъп, ние предпочетохме да обособим вътрешна улица, чрез която да създадем една архитектурно контролирана среда. Това даде на проекта собствен, характерен уличен силует, създаващ усещането за „конкретен градски кът“. Този вътрешен джоб даде на хората възможност прекарват време навън в една приятна урбанизирано, но зелена, среда.

Работата по този проект беше удоволствие за нас, понеже ни даде възможност да се потопим в една друга строителна среда, да усвоим ценни полезни практики, но и да видим какво липсва там и с какво може да допринесе нашият опит от България и в други страни.