fbpx
  • +359 (0)2 419 9059

Последни новини


SGI с номинация за престижните Blueprint Awards

Екипът ни е автор на един от трите европейски проекта, номинирани в категорията за най-добър интериорен дизайн на Blueprint Awards. Официалната церемония по връчването на отличията ще събере най-добрите световни компании за архитектура и дизайн на 17 октомври в Лондон.Състезаваме се в една от 9-те категории, редом с имена като FOSTER + PARTNERS, UK , MINISTRY OF DESIGN, Сингапур и други. Проектът, който ни осигурява мястото в селекцията е ресторант “Шарена сол” в София.

Концепцията на заведението се базира на три основни точки – чистота на дизайна, комфорт на обитаване и максимално естествена среда. Храната е основният фокус, а останалата част от пространството e подчинено на аромата и цветовете, които тя носи.

Българският ресторант е един от едва три обекта в Европа, номинирани за “Най-добър интериорен проект” в категория “Свободно време” – запазена територия за иновативен дизайн на театри, кина, хотели и ресторанти от цял свят. Останалите впечатляващи интериорни решения са в Китай, САЩ, Хонг Конг и Сингапур.

SGI е единствената българска компания с престижната номинация тази година.

Прочети повече
SGI офис блиц: Александър Доу …

Александър Доу, регионалният директор на SGI България, споделя повече за компанията, устойчивата архитектура и градовете на бъдещето. За него най-интересно е градоустройството, защото дава възможност за създаване на среда, в която животът на хората може да бъде по-добър.

Каква е твоята суперсила?
А: Работата с хора. Харесва ми да работя с хора.

Защо избра България?
А: Дойдох тук с моята годеница преди време, купихме къща, както много британци правеха тогава. Накратко, преди три години работех с испанския архитект Едуардо Риефа по голям проект в Централна България и тогава реших, че ще остана тук. Преди три години, когато се роди първото ми дете, наистина беше преломната точка, в която си казах: “Добре, аз съм тук и това ще правя”.

Коя е любимата ти сграда в София?
А: Това вероятно е една от “Ариес” постройките на Черни връх, административната сграда на SOT 161. Това е много хубава сграда. Мисля, че цялостната архитектура е много добре проектирана и вероятно е любимата ми, защото е проста и елегантна от гледна точка на изпълнение.

Защо SGI?
А: Когато говорим за местния пазар – ако има едно нещо, което ни отличава, това е способността ни да изпипаме проектите си във всяко отношение. Бих казал, че архитектурата не е просто дизайн, а дълъг процес, с много и различни аспекти. Имаме много опит и може би това е нашето предимство. Ние имаме добра репутация и извън България, защото предоставяме високо ниво на експертиза и можем да я осигурим по много рентабилен начин, поради нашия офис тук, работещ на местно ниво и цени.   

Прочети повече
Арх. Тихомир Казаков беше гост-л …

Арх. Тихомир Казаков беше гост-лектор на вдъхновяващия форум SHARE Architects. Това е третото издание на престижното събитие в София, което събира на едно място най-добрите практики в областта на архитектурата. Той получи и сертификат за благодарност за участие във форума SHARE и подкрепа на идеята за свързване на хората чрез архитектура.

✸ SHARE Architects събра в конгресния център на НДК будната архитектурна общност, за да бъдат представени изявени практики и тенденции у нас и в Европа. Присъстваха над 350 участници от България, САЩ, Турция, Дания, Полша, Словения, Холандия, Гърция, Черна гора и Сърбия.

✸ Арх. Тихомир Казаков представи мащабния проект за Kamenitsa park. Комплексът е ситуиран в централните части на град Пловдив и включва жилищни сгради, офиси, търговски площи, спортни съоръжения и хотел. Луксозните жилищни сгради отговарят на най-високите жилищни стандарти.

Прочети повече
SGI представи проекта „Шар …

На 30 май се проведе и журирането на Българските Архитектурни Награди на Камарата на архитектите в България. На тях арх. Никола Георгиев представи проекта на SGI за ресторант „Шарена Сол“, който беше предварително номиниран.

✸ “Български архитектурни награди” имат за цел да популяризират най-стойностните реализирани архитектурни проекти у нас, да отличат техните автори – архитектите и уникалността на идеята им с акцент върху качеството на архитектурата, естетиката, използваните иновации.

✸ Заведение за хранене „ Шарена сол“ е разположено в новопостроена сграда, намираща се в една от най-бързо развиващите се зони в гр. София – кв. „Хладилника“. Сградата добавя стойност към заобикалящата я среда, правейки я важна точка за бъдещото развитие на столицата.

Прочети повече
SGI офис блиц: Тихомир Казаков …

Тихомир Казаков заедно с Александър Доу започват това приключение преди 10 години. И в момента е управляващ директор и проектант в компанията.

Какво не знаят хората за архитектите?
Т: Нашата професия няма начало на работния ден, няма и край. И често и физически, и емоционално, и умствено. Но не сме единствената професия, която има такова естество на работа. Програмистите, IT-тата са по абсолютно същия начин, докторите също.

Абстрактна ли е архитектурата?
Т: По-скоро не. Абстрактна е концепцията, която в крайна сметка ще доведе до един реален продукт. И зараждането на концепцията в повечето случаи е доста абстрактно понятие дори за нас като архитекти. И е трудно да обясниш някой случай на колеги. А в повечето случаи, на човек, който не се занимава с архитектура, това е почти невъзможно. Затова нашата професия много трудно се продава и налага чисто маркетингово. Защото трябва да намериш правилните думи да обясниш едно абстрактно понятие на човек, който няма да те разбере.

Каква е твоята суперсила?
Т: Моята суперсила е, че не обичам да губя контрол.

Какво мечтаеш да проектираш?
Т: Всеки следващ проект.

Липсва ли ти проектирането? Защото предполагам, че сега повече управляваш. Как балансираш?
Т: Определено, но може би по-скоро имаш предвид чертането. Защото дори в управлението на една архитектурна фирма, или проектантска, инженерна, проектирането е част от управленския процес. По-скоро ми липсва да останеш насаме със себе си, с чертежа – в случая мишката и екрана вече. Тогава влизаш в една такава нирвана, която най-близкото, което мога да направя като еквивалент, е, по-скоро, когато музицираш. Сам със себе си, търсиш правилните ноти. Това ми липсва, да!

Какво е архитектурата за теб?
Т: За мен всъщност е моят избор като професионално призвание. Хубавото при мен е, че имах шанса, волята да си го отстоявам и в крайна сметка късмета, донякъде, да уцеля своето професионално призвание с това, с което се занимавам. Можеше животът ми да се развие по съвсем различен начин и да не се занимавам с това, което искам. И това вече нямаше да е моят избор.

С какво би се занимавал, ако я нямаше архитектурата? 
Т: Щях да бъда много други неща. Но това са по-скоро след линията на мечтите, от горната страна. С ясната идея, че много трудно приложимо е това твоето желание. Аз много исках да стана пилот. Също много харесвам и музиката. Но за съжаление там не съм докоснат от Бога, така че…

Кое е най-голямото предизвикателство в SGI?
Т: Не знам дали има предизвикателство в SGI. Не смятам, че е предизвикателство, когато отиваш с удоволствие на работа, с удоволствие си тръгваш на края на работния ден с ясната идея, че пак ще дойдеш на работа. Тогава не е предизвикателство. Това е, освен работа, и начин на забавление. Предизвикателство е всеки нов проект, който влезе при нас.

Защо SGI?
T: При нас архитектурата никога не е била самоцелна. Винаги се опитваме да разберем нуждите на един клиент, неговите виждания. Защото, при все това, че съответният клиент може да няма необходимото образование, той има някаква визия, нещо е видял, нещо го е вдъхновило. Винаги един проект не е вдъхновен само от чистата пазарна реализация. Той винаги има някакъв друг inspiration, който е дал този първоначален тласък на инвеститора да реши да направи точно това нещо, да си вложи там парите. Ние се опитваме точно това да разберем – кое го е подтикнало. Защото много по-лесно можем вече да развием пътеката на развитие на самия проект и да стигнем до продукта, който той иска. Съответно, не пречупен, а по-скоро насочен от нашата професионална парадигма – от това, което сме учили и продължаваме през годините, през практиката. Мисля, че това е една от основните причини. Колективът ни е млад. Балансът между женското и мъжкото начало Ин и Ян всъщност е много важен. Защото, дори и като проектанти, един колега мъж или колега жена са много различни като емоционална нагласа.

Функция или дизайн?
T: Аз смятам, че дори и във функцията може да има дизайн. Самоцелният дизайн без функция – определено не. А чистата функция без капка боя – тя по-скоро е за военните, прекалено е спартанско. Но функцията е водеща, защото в 99% нещо, което ползваш, предназначението му, това е неговата функция. То е продиктувано да бъде разработено за някаква конкретна цел. Т.е., ако я няма функцията, дизайнът няма да възникне. Дизайнът е съпътстващ, но винаги е хубаво да вървят ръка за ръка и да се знае, че водеща е функцията.

Кои качества определят потенциала на един добър архитект в Stephen George International?
T: Не знам. Не съм разсъждавал по това да структурирам някакви точни правила и критерии, по които да check-ваш box-чето. Даже ще дам един пример. В казармата ни пратиха един войник от друго поделение, който имаше перфектното CV – всички box-чета бяха check-нати – така, така, така… Беше изпратен за механик на радиотехника. И тогавашният ни командир вика: „Ела, обърни листа отзад да видиш какво пише.” И отзад пише: „Да не се допуска до работа с никаква техника.” Така че, критериите, на които check-ваш box-чета, според мене, никога не са 100% релевантни. Винаги личният допир – това да видиш човека в очите, да усетиш има ли отзад мисъл, как те гледа, как реагира на определен разговор, определена ситуация, ти създава предпоставка да си създадеш много по-комплексно мнение, отколкото да четеш само едно CV.

Няма ли някакво ултимативното качество, което всички архитекти трябва да притежават? 
T: За нас е много важно, освен чисто професионалните умения, които даден колега или колежка са придобили впоследствие на тяхното образование и последващ професионален път, е умението за комуникация с останалата част от колектива. Ние смятаме себе си за едно семейство и всеки член от семейството трябва да се спогажда (невинаги това е на 100% истина) с останалите хора и да търси начин за диалог. Защото, ако всички не се обединим, зад някаква конкретна идея, много трудно ще успеем да я разрешим. Когато двама човека дърпат едно нещо, твърде често то се къса по средата и всеки си остава с неговата половинка и дотам. При 40 това е още по-сложно. А ние се стремим да създадем продукт и да предложим на нашите клиенти продукт, който е комплексен, цял, а не 40 отделни единици.

Прочети повече
SGI офис блиц: Стойчо Илиев …

Стойчо Илиев завършва „Графичен дизайн” и работи в SGI България от 2012. В момента е Творчески директор в компанията и ръководи екипа, който се занимава с визуализации.

 

Кой е най-приятният процес от работата ти?
С: Най-приятният процес е стартът на всеки проект, когато той все още е свеж. В общи линии, тогава се бълват идеи отвсякъде. И наистина протича криейтив процес между нас.

Кой е най-интересният проект за теб?
С: Самото звено за визуализации, което аз водя, е най-интересният проект, който правя и вече в последните 3-4 години се стремя да развивам. Не мога да отлича някой конкретен проект, всички са интересни сами по себе си. Така че, интересното наистина е това – развитието на самия отдел, на това, което правим. И това е най-голямата ми гордост в SGI.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти?
С: Предизвикателство беше може би Garitage Park, защото е много голям проект. Трябваше да правим голям брой кадри. Правихме анимация, която беше доста комплексна – 3D, 2D. Трябваше да се комбинира всичко. И сроковете бяха пак много кратки. Буквално беше всичко до последната минута. И може би това е проектът, най-голямо предизвикателство досега, който сме правили.

Най-ценният урок в SGI?
S: Най-ценният урок със сигурност е, че нищо финално не е финално и винаги последното е предпоследно. Това е нещо, което сме научили ние в нашата работа. И другото, също важно, е, че може би човек трябва да поставя екипа си на първо място, за да изгради една такава връзка между хората. Знаеш, че можеш да разчиташ на хората си и може би това е нещо, което научих в последните години – как да го правя и как да поддържам нивото на работа, благодарение на това нещо.

Какво остава невидимо във визуализациите?
С: Във визуализациите остава невидима работата зад тях. Това клиентът, общо взето, не го вижда. Но понякога зад визуализацията се крие наистина денонощна работа. И реално самите визуализации са продуктът, който се представя пред клиента.

Как изграждате моста между представата на архитекта и визуализацията?
С: Това е най-важното – да усетиш от архитекта неговата идея и как да я реализираш. Малко фантазия, малко планиране и нещата се случват. Но наистина това е може би най-трудният момент – да усетиш самия архитект как иска да покаже своята сграда.

Как се чувстваш, когато видиш проекта си реализиран?
С: Първо, аз гледам доста критично на завършените проекти. Винаги търся някакви грешки и какво е можело да направим още и защо не сме го направили. Което се случва, защото не сме имали достатъчно време. Защото има различен тип визуализации. Понякога са концептуални, при които не се държи чак толкова на реалистичността на самите визуализации. В други случаи, особено когато визуализацията се използва пред община и някаква институция, тогава вече се гони доста голяма реалистичност – от гледна точка на околна среда, озеленяване, материали. Всичко, което правим, трябва да отговаря на действителността. И това ни се изисква, съответно, от клиентите. Но когато става въпрос за концепция, там вече има повече свобода – картинката просто трябва да бъде красива. Да бъде нещо, което ще впечатли клиент, инвеститор, или за когото е предвидена.

Прочети повече
ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ХРАНЕНЕ – „ША …

През изминалата година работихме и завършихме голям брой страхотни проекти, които нямаме търпение да Ви представим. Първият от тях е ресторант „Шарена сол“. Концепцията на това заведение за хранене се базира на изчистения дизайн, комфорта и създаването на максимално естествена среда.

Тук храната е основният фокус, а останалата част от пространството е спокойно. Изполваните акустични материали и живи растения решават проблема, свързан с комфорта при такъв тип помещения. Миризмата на храна се абсорбира от растенията, както и от използвания акустичен материял, който заради структурата си, пречиства частично въздуха.

Сектор: Интериорен дизайн

Тип: Интериорен проект

Клиент: Феърплей Интернешънъл

Параметри: 6500 m2

Разположение: СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ

Статус: Завършен

Прочети повече
SGI ОФИС БЛИЦ: Мария Танкова …

Мария Танкова е строителен инженер, завършила е ВИАС. В SGI тя съгласува процесите, свързани с проектирането и взимане на строително разрешение. В сградите и в живота предпочита да вижда красивите неща, въпреки че определено може много бързо да изброи и къде са дефектите.

Важна ли е екипната работа за теб?
М: Това, което научих, е, че когато работиш с млади, позитивни и добри хора, нещата се получават с лекота и с много забавление, в интерес на истината. Защото колегите са прекрасни.

Кой е най-успешният ти проект?
М: Най-успешният ми проект в последната половин година е сертифицирането по ISO, който се случи за доста кратък период от време и с много малко бумащина.

Какво учиш тук във фирмата?
М: Всички са много отворени един към друг и са наясно, че в крайна сметка целта трябва да бъде постигната. Който има възможност и има малко свободно време, никога не гледа да се скатае, ами напротив. Казва: „Някой има ли нужда от помощ?” И тъй като аз съм доста по-голяма от останалите, винаги съм им казвала, че наистина имат невероятния шанс да работят от самото си начало в кариерите си в такъв тип колектив.

Какви са особеностите на подготовката за проектиране?
М: Преди да започнеш проектиране, има едни документи, които се вадят. Започвайки да проектираш, ти си имаш задание от инвеститора и си има необходимите документи. Предварителни договори с ЧЕЗ, „Софийска вода”, „Топлофикация”, газификация. Трябва да имаш издадена виза, скици – набор от документи. И много често това нещо изисква ходене по администрации, чакане.

Каква е връзката между инженерството и архитектурата?
М: Едното е изключено без другото. Те са много тясно взаимосвързани. Архитектурата дава облика и функционалността, инженерството дава основата, стабилността. Зад „архитектурата” разбираме екип от специалисти. Архитектът, в повечето случаи, е водещият. Оттам започва строителен инженер, ВиК инженер, електроинженер, геодезист. И те са може би от порядъка някъде на 12-ина специалности, ако не се лъжа.

Променя ли се проектът в хода на неговото осъществяване?
M: Първо е заданието за проектиране – какво инвеститорът си представя и какво иска. След това ние създаваме концепцията и я обличаме в нормативна база. Не можеш да правиш колкото искаш дълги коридори, например. Има нормативи, в които трябва да влезем. И всъщност ролята на архитекта е точно това – да разбере какво иска възложителят и да го облече в нормативна база. Много често възложителят си мисли едно, а в същото време ние предлагаме материали, които се оказват не по джоба му. В движение минимализираме средствата и минаваме на други материали, така че често започваме от една идея и стигаме до съвсем друга.

Когато започва реновиране, както на мола в Пловдив, пак ли се изисква спазване на нормативна база?
М: Да, защото реновирането, променя предназначението. Дори един гараж да се превърне в магазин или във фризьорско ателие, например, се изисква набор от документи, проекти, разрешение за строеж. Всички тези неща се изискват отново. За реновирането специално в Пловдив в мол „Галерия” ние правихме проекти по всички части, които пак трябваше да бъдат одобрени в общината, и тогава се започна работа. Това е един много дълъг процес. А реновирането по принцип е малко по-неблагоприятно от тази гледна точка, защото там вече имаш нещо изградено като носеща конструкция и ти трябва да се нагаждаш към нея, да се съобразяваш с това нещо. Не можеш да си махаш колони, шайби, такива неща. Които, принципно, ако почнеш от нулата, от голо петно, както се казва, да проектираш, е много по-лесно да прецениш къде какво ти е необходимо. Докато когато има нещо съществуващо, ти се съобразяваш с него. Но документацията, която се изисква, е абсолютно същата като ново проектиране.

Красотата ли виждаш в една сграда, или скелето отвътре?
М: Научих се с годините да виждам красивите неща в живота. И въобще в сградите и в нещата. А иначе определено мога много бързо да изброя къде са дефектите.

Прочети повече
SGI офис блиц: Райна Карова …

Райна Карова е строителен инженер в екипа на SGI от две години. Тя има повече от 19 години опит в проектирането и изготвянето на конструктивни проекти от различен мащаб и вид – промишлени, транспортни, търговски, развлекателни и смесени.

Можеш ли да разкажеш накратко спецификата на работата си?
Р: Специфичното е всички тези архитектурни решения и проектни архитектурни решения да могат да бъдат изградени и да се впишат в градоустройството.

Кой е най-приятният процес от работата ти?
Р: Когато се приключва обектът и когато всичко вече е решено.

Проектът, от който най-много научи?
Р: При някои има по-трудни решения, при някои – по-нестандартни, но всички надграждат и дават опита с годините. Т.е., аз така или иначе при всеки един проект уча нещо. Винаги нещо се научава.

С какви проблеми най-често се сблъскваш?
Р: Трудното приемане, от страна на изпълнители, на иновации, на нови и нестандартни решения.

Новите технологии променят ли архитектурата?
Р: Да, те дават възможност за по-нестандартни визуализации. Правила съм нестандартни неща, но те са по-скоро… Нестандартната конструкция и всъщност нещо по-оригинално, по-новаторско пак е резултат на архитектурното виждане. Т.е. архитектите са тези, които дават визията и оттам би могло да има някакво уникално решение конструктивно.

Има ли конфронтация между архитектурно и инженерно решение?
Р: Според мен, архитекти и инженери трябва да работят с цел да се реализира съответната сграда, обект. Конструкцията, моето виждане поне, е да се впише максимално в архитектурата, без да нанася драстични промени, без да ограничава пространства. Възможно най-елегантно да се впише в архитектурата. В зависимост от материала какви характеристики има, би могло да има по-големи пространства. Металът, примерно, в сравнение с дървото. Би могло да има по-фини сечения. Това много зависи от конструктивното решение. Всеки един конструктор за една и съща сграда може да даде различно решение.

Кое е по-голямото предизвикателство: да направиш конструкция на нов проект, или конструкция при реновиране на някоя сграда?
Р: Реконструкциите. Защото при липса на информация, ако сградата е строена доста по-рано в годините, там е пълно предизвикателство да разбереш какво има, къде е сложено, какво решение е имало, защо е направено така. Така че, реконструкциите са може би, поне за мен, най-неясните.

Какво мечтаеш да проектираш?
Р: Мост. Да проектирам мост.

Най-ценният урок в SGI?
Р: Това, което ми харесва, е отношението между колегите.

Кой е по-умен и по-красив – архитектът или инженерът?
Р: Не бих могла да кажа.

Колко е 248 x 13?
Р: Това трудно без калкулатор ще го сметна. Ще ми трябва време.

Разкажи за някой труден казус, който си разрешила тук, в
SGI.
Р: 18-метров отвор над басейн, който трябва да се реши по начин, за да може да е елегантна конструкцията, да може, съответно, инсталациите да могат да минат безпроблемно. Това може би е най-сериозното до момента и най-тежко решение.

Интересна и предизвикателна конструкция за теб би била?
Р: Споменах за мостовете. Може би това са конструкциите, които ме впечатляват, защото наистина има уникални съоръжения. Бях гледала в Баку строителството на една сграда, което наистина много ме впечатли. Примерно, небостъргачите в Дубай също.

Има ли разлика между правните рамки в строителството у нас и в страните от Европейския съюз?
Р: Последните няколко години, както казах, Еврокод влиза в сила. Има много повече изисквания за сградите, има много повече променени коефициенти, по-различни натоварвания. Първа и втора категория сгради, които са обществени и по-големи, се смятат задължително по Еврокод. Останалите сгради може да са по нашите норми. В момента паралелно вървят и българските норми, които са за проектиране, и Еврокод. Като целта е българските проектанти да са конкурентоспособни на проектантите в Европейския съюз, запознати с Еврокод.

Прочети повече
SGI за Капитал: Защо е важно да  …

Архитектурата има огромно влияние върху всеки от нас. А даваме ли си сметка какво е то? В последната ни статия в Капитал, екипът ни дискутира темата защо е важно да говорим за архитектура.

Прекарваме над 90% от живота си в построена от хората среда. Aрхитектурата ни влияе повече от всяко друго изкуство. Защо обаче тя присъства в медийното пространство само като проблем, сблъсък, конфликт?

Запитахме се точно това и потърсихме отговорите на въпроси, които влияят върху живота ни повече от всяка актуална новинарска тема. В тази статия едновременно слагаме финал и отваряме нова страница с разговор по темата „Защо е важно да говорим за архитектура“. В дискусията участват архитектите Александър Доу, Тихомир Казаков, Владислав Дечев, Вяра Запрева, Деница Княжевич и Калин Трачев.

Калин Трачев: Всичко, свързано с архитектурата, идва от човека – от неговия мащаб. Може би архитектурата трябва да бъде по-добре представена на всички, за да бъдат по-наясно със себе си и с нещата, които им се случват – защо са нервни сутрин, защо стоят в задръствания. Ако имат изградени архитектурни знания, ще знаят какво да изискват от заобикалящите ги сгради и от устройството на града.

Вяра Запрева: Според мен трябва да се говори за архитектура, защото това е не само професия, а нещо, което пряко засяга всеки. Живеем и работим в сгради, обитаваме общи пространства, които пряко въздействат върху начина ни на живот, здравето ни, върху това как се чувстваме. И колкото повече ние, архитектите, посочваме на хората какво трябва да знаят, за да разберат дали наистина живеят в качествена среда, толкова по-добре.

Тихомир Казаков: Освен това за архитектурата трябва да се говори с образователна цел. Човекът е започнал да устройва местата, където живее все по-добре – от пещери, после каменни къщи, сгради, и продължил да се развива. Днес именно архитектурата е белег за цивилизациите преди нас и чрез нея нашата цивилизация ще се развива напред.
ки статии и целия архив

Александър Доу: Заведи едно дете в McDonald’s и в църква и виж как ще се държи на двете места. Абсолютно различно! Те са направени специфично, за да предизвикат определено поведение. Защо е така? Хората извън нашата професия често нямат идея какъв е отговорът. А той е – пропорция. Просто е: принципът – подредба – хаос. Ние сме създадени по определени математически пропорции, и реагираме, когато ги срещнем. Това е и начинът, по който разпознаваме красотата. Когато изготвяме даден проект, това е, което правим. Просто опитваме да го решим с различни математически системи, които ръководят основните принципи на сградите. Това е начинът, по който се прави, още от древността.

Прочетете повече тук: https://bit.ly/2OkzobR

Прочети повече
SGI ОФИС БЛИЦ: Вяра Запрева …

Вяра Запрева е архитект в SGI Bulgaria от 5 години. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия в град София. Основните й отговорности са свързани с интериорните проекти, които се възлагат на студиото.

Кой е най-приятният процес в работата ти? 
В: Най-приятният процес в работата лично за мен е тогава, когато идва вдъхновението, и тогава, когато наистина започваш да усещаш проекта, по който работиш, като лична твоя мисия.

Кой е проектът, от който научи най-много?
В: Ресторантът, който проектирахме в центъра на София, както и голям офис на компанията booking.com. Това бяха първите проекти, от които наистина взех най-много знания. Вече всеки следващ проект, разбира се, ми е носил много допълнителни знания. Но като цяло първите проекти учат на най-много неща.

Най-интересният проект? 
В: Лично за мен всеки един проект е интересен и във всеки един проект влагам максимално много усилия и мотивация. Може би най-интересен е проектът, който достига до финално изпълнение.

Коя фаза от работния процес е най-приятна за теб?
В: Предпочитам първата и последната фаза. Всъщност, фазата, в която се ражда концепцията и се ражда идеята, и фазата на изпълнението – когато си там на място и виждаш как идеите, които са реализирани, се случват.

Могат ли интериорните дизайнери да бъдат и архитекти?
В: И да, и не. Като цяло, архитектите могат да бъдат интериорни дизайнери, докато интериорните дизайнери не могат да бъдат архитекти. Просто сградата е един общ организъм, който не бива да бъде разделян никога, според мен. Всъщност, ако една сграда е проектирана правилно, и пространствата вътре са проектирани правилно, вече интериорните решения могат да са хиляди и те да бъдат еднакво добри.

Проектът, с които най-много се гордееш?
В: Два интериорни проекта: booking.com и Skyscanner, които разработвахме в близките година-две. Както и концепцията за една рекреационна сграда в Sofia Airport Center.

Труден казус, който сте разрешили в SGI?
В: Във всеки един проект има труден казус, тъй като понякога клиентите взимат решения доста късно в етапа на проектиране.

Най-големият урок, който научи в SGI?
В: Когато проектираш самостоятелно, правиш много повече грешки, тъй като нямаш коректив, който да те спре и да каже: „Спри, тук бъркаш.” Или: „Да, това е добре. Продължи в тази насока.” Така че, най-ценният урок е екипната работа.

Какъв е мечтаният ти проект?
В: Проектът, който бих искала да направя, е може би вид архитектурно училище или кампус, който да бъде ситуиран в изцяло природна среда, далеч от града, далеч от хората. И сградата да бъде максимално свързана с природата. Тъй като смятам, че архитектурата и природата вървят наистина ръка за ръка. Ако имам възможност да проектирам такъв тип сграда, то бих я направила в среда, в която няма друга архитектура, освен този кампус.

Коя е най-красивата сграда за теб?
В: Най-красивата сграда за мен, това е контекстуалната сграда. Ще обясня какво имам предвид. Когато проектираме, най-важното нещо е сградата да се вписва в средата. Може най-красивата сграда, в която са вложени най-добрите материали, пространствата вътре са наистина чудесни. Но ако тази сграда не стои добре на мястото, на което се намира, това всъщност не е красива сграда. Една от сградите, която най-много ме е впечатлила не толкова като сграда, а като усещане, когато си вътре, това е павилионът на Мис ван дер Рое, който се намира в Барселона. Наистина смятам, че мястото, на което се намира, и начинът, с който е подходено, въздейства. И когато си там, смятам, че наистина усещаш пространството.

Какво според теб е бъдещето на архитектурата?
В: Иска ми се да вярвам, че бъдещето за архитектурата е положително. Въпреки че ако гледам реалистично на този въпрос, не съм много убедена в това. Тъй като в момента все повече основният приоритет при проектирането на една сграда, това е финансовият аспект. И за съжаление все по-малко инвеститорите се стараят и обръщат внимание на нещата, които споменах преди това: като контекстуална сграда; като пространства, които влияят; като цялостно обитаване. Наша работа е тези неща да бъдат помислени и да бъдат вложени в проекта. Но за съжаление понякога този избор ни се отнема, заради финансовия аспект на проекта. Все повече архитектурата се комерсиализира и най-важното нещо е добрата печалба, а не следата, която оставяш след себе си.

Прочети повече
SGI за Капитал: Далеч ли е първи …

Във всеки последен брой от месеца специалисти от Stephen George International ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика.

Изкуственият интелект вече може да режисира рекламни клипове, да пише музика, да рисува, да програмира и чрез 3D принтер да строи цели сгради. Технологиите се развиват експоненциално, а компютрите навлизат не само в инженерните специалности, но все по-често и в творческите. Не е прекалено да си зададем и въпроса: „Далеч ли е първият AI архитект?“.

Архитектът винаги е бил космополитна и респектираща личност. Още в миналото той е трябвало да бъде добър оратор, да е креативен, да е технологичен, да е далновиден и не на последно място – да е добър търговец.

Но дали всички тези неща са все още част от професията днес? И как компютрите променят занаята?

Прочетет повече тук:
https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/12/21/3366049_dalech_li_e_purviiat_ai_arhitekt/

Прочети повече