• +359 (0)2 419 9059

Последни новини


Нов Коледен базар на площад Славейков

За първи път тази година се изготвя проект за провеждането на Коледен базар на площад Славейков. Ако епидемилогичната обстановка го позволява, базарът ще се проведе спрямо всички мерки за безопасност и дистанция. Бяхме потърсени от общинското дружество “Пазари Юг” ЕАД, за да изготвим концептуалното оформление за базара, а визуализациите изготвиха талантливите ни колеги от CGI Source.


Площад Славейков е много подходящо място за провеждане на подобни събития, защото предлага обширна и лесно усвоима площ. Ситуационното решение, до което стигнахме към проекта за базара е семпло организирано. Надлъжно разпределение на дървените къщички ще позволи еднопосочно движение на човекопотокът, което да отговаря на всички епидемични мерки за безопасност. 

 

На площада ще бъдат разположени традиционните дървени къщички, предлагащи разнообразни сувенири и лакомства, кът за снимки с дядо Коледа, голяма коледна елха, както и открита сцена за артисти и изпълнители.

Прочети повече
SGIcee генерален спонсор на пето …

Имахме възможност да отпразнуваме последните летни дни с петото издание на голф турнира BBBA Family Fun & Golf Day. Най-очакваното голф събитие за годината се проведе в СВ. София Голф клуб и Спа в село Равно Поле. Събитието посетиха около 200 души, от които 98 премериха сили в отбори по двама във формат скрамбъл.

Докато голф играчите се съзтезаваха, техните семейства имаха възможност да се възползват от удобствата на комплекса и да получат своят първи безплатенм урок по голф. След съзтезанието всички гости се насладиха на вкусно барбекю и освежаващи напитки около верандата. Най-малките гости бяха забавнявани от Izzi Academy с интересни образователни работилници и спортни игри.

Като генерален спонсор на събитието SGIcee представи галерия от едни от най-интересните си конкурсни проекти,  създавани през годините. Разгледай тук пълната презентация на Конкурсни проекти на SGIcee.

Британско-българската бизнес асоциация организира събитието за свои членове и партньори за пета поредна година и предостави снимки, които може да разгледате по-долу.

 

Прочети повече
SGI партньор на TEDxVitosha …

Stephen George International е горд партньор на TEDx Vitosha за предстоящото събитие на 8-ми август. Гостите ще измат възможността да видят някои от най-добрите представяния от TED2020: Uncharted, както и вдъхновяващи истории презентирани на живо.
Някои от лекторите, които ще участват в събитието са Шантел Мартин, Елизабет Търтъл, Рефик Анадол, както и Джулия Уатсън, представена с подкрепата на Stephen George International, която ще ни разкаже за това Как древните технологии могат да ни помогнат при проектирането, за да бъдем в унисон с природата.

Събитието ще се проведе в едно от най-нашумелите места в София – Quartal Food Park, където гостите ще се насладят на богата селекция от вкусна храна и напитки. За всички присъстващи са подготвени специални изненади и подаръци.

Входът на събитието е безплатен, но е нужна предварителна регистрация на официалния сайт на организаторите TEDxVitosha.
Програмата започва в 10 сутринта, бъдете навреме, тъй като местата са ограничени.

Екипът на SGI ще очаква да ви види там!

Прочети повече
SGI спечели престижна награда на …

За нас е радост да обявим, че проектът на SGI Bulgaria – Garitage Park спечели престижната награда на German Design Council за Отлично архитектурно градско пространство.

Наградите German Design се присъждат на проекти, които наистина добавят новаторски принос в немския и международния дизайн и сме горди, че проектът Garitage Park е признат за победител от международното жури.

Той е първият от този тип и мащаб проект, който комбинира жилищни сгради, офиси, търговски площи, образователни, спортни и развлекателни съоръжения с обща площ 165 000 кв.м, от които 90 хил. кв.м. паркова среда с езеро, алеи за разходка и детски площадки. Жилищната част на комплекса включва 48 редови къщи и 14 блока с апартаменти, отличаващи се с функционални разпределения и просторни гледки.

Основна част от концепцията на Garitage Park е устойчивостта във всичките й аспекти. Това е първият проект в Централна и Източна Европа, който премина през процеса на сертифициране BREEAM и първият, който получи отличен рейтинг от  BREEAM Communities извън Обединеното кралство.

Garitage Park, предлага на своите жители възможността да се възползват от непосредствената близост до парк с езеро, както и множество търговски обекти – супермаркет, спортен център с полуолимпийски басейн, ресторанти, кафенета, аптека, автомивка, банков клон.

Прочети повече
SGI с номинация за престижните B …

Екипът ни е автор на един от трите европейски проекта, номинирани в категорията за най-добър интериорен дизайн на Blueprint Awards. Официалната церемония по връчването на отличията ще събере най-добрите световни компании за архитектура и дизайн на 17 октомври в Лондон.Състезаваме се в една от 9-те категории, редом с имена като FOSTER + PARTNERS, UK , MINISTRY OF DESIGN, Сингапур и други. Проектът, който ни осигурява мястото в селекцията е ресторант “Шарена сол” в София.

Концепцията на заведението се базира на три основни точки – чистота на дизайна, комфорт на обитаване и максимално естествена среда. Храната е основният фокус, а останалата част от пространството e подчинено на аромата и цветовете, които тя носи.

Българският ресторант е един от едва три обекта в Европа, номинирани за “Най-добър интериорен проект” в категория “Свободно време” – запазена територия за иновативен дизайн на театри, кина, хотели и ресторанти от цял свят. Останалите впечатляващи интериорни решения са в Китай, САЩ, Хонг Конг и Сингапур.

SGI е единствената българска компания с престижната номинация тази година.

Прочети повече
SGI офис блиц: Александър Доу …

Александър Доу, регионалният директор на SGI България, споделя повече за компанията, устойчивата архитектура и градовете на бъдещето. За него най-интересно е градоустройството, защото дава възможност за създаване на среда, в която животът на хората може да бъде по-добър.

Каква е твоята суперсила?
А: Работата с хора. Харесва ми да работя с хора.

Защо избра България?
А: Дойдох тук с моята годеница преди време, купихме къща, както много британци правеха тогава. Накратко, преди три години работех с испанския архитект Едуардо Риефа по голям проект в Централна България и тогава реших, че ще остана тук. Преди три години, когато се роди първото ми дете, наистина беше преломната точка, в която си казах: “Добре, аз съм тук и това ще правя”.

Коя е любимата ти сграда в София?
А: Това вероятно е една от “Ариес” постройките на Черни връх, административната сграда на SOT 161. Това е много хубава сграда. Мисля, че цялостната архитектура е много добре проектирана и вероятно е любимата ми, защото е проста и елегантна от гледна точка на изпълнение.

Защо SGI?
А: Когато говорим за местния пазар – ако има едно нещо, което ни отличава, това е способността ни да изпипаме проектите си във всяко отношение. Бих казал, че архитектурата не е просто дизайн, а дълъг процес, с много и различни аспекти. Имаме много опит и може би това е нашето предимство. Ние имаме добра репутация и извън България, защото предоставяме високо ниво на експертиза и можем да я осигурим по много рентабилен начин, поради нашия офис тук, работещ на местно ниво и цени.   

Прочети повече
Арх. Тихомир Казаков беше гост-л …

Арх. Тихомир Казаков беше гост-лектор на вдъхновяващия форум SHARE Architects. Това е третото издание на престижното събитие в София, което събира на едно място най-добрите практики в областта на архитектурата. Той получи и сертификат за благодарност за участие във форума SHARE и подкрепа на идеята за свързване на хората чрез архитектура.

✸ SHARE Architects събра в конгресния център на НДК будната архитектурна общност, за да бъдат представени изявени практики и тенденции у нас и в Европа. Присъстваха над 350 участници от България, САЩ, Турция, Дания, Полша, Словения, Холандия, Гърция, Черна гора и Сърбия.

✸ Арх. Тихомир Казаков представи мащабния проект за Kamenitsa park. Комплексът е ситуиран в централните части на град Пловдив и включва жилищни сгради, офиси, търговски площи, спортни съоръжения и хотел. Луксозните жилищни сгради отговарят на най-високите жилищни стандарти.

Прочети повече
SGI представи проекта „Шар …

На 30 май се проведе и журирането на Българските Архитектурни Награди на Камарата на архитектите в България. На тях арх. Никола Георгиев представи проекта на SGI за ресторант „Шарена Сол“, който беше предварително номиниран.

✸ “Български архитектурни награди” имат за цел да популяризират най-стойностните реализирани архитектурни проекти у нас, да отличат техните автори – архитектите и уникалността на идеята им с акцент върху качеството на архитектурата, естетиката, използваните иновации.

✸ Заведение за хранене „ Шарена сол“ е разположено в новопостроена сграда, намираща се в една от най-бързо развиващите се зони в гр. София – кв. „Хладилника“. Сградата добавя стойност към заобикалящата я среда, правейки я важна точка за бъдещото развитие на столицата.

Прочети повече
SGI офис блиц: Тихомир Казаков …

Тихомир Казаков заедно с Александър Доу започват това приключение преди 10 години. И в момента е управляващ директор и проектант в компанията.

Какво не знаят хората за архитектите?
Т: Нашата професия няма начало на работния ден, няма и край. И често и физически, и емоционално, и умствено. Но не сме единствената професия, която има такова естество на работа. Програмистите, IT-тата са по абсолютно същия начин, докторите също.

Абстрактна ли е архитектурата?
Т: По-скоро не. Абстрактна е концепцията, която в крайна сметка ще доведе до един реален продукт. И зараждането на концепцията в повечето случаи е доста абстрактно понятие дори за нас като архитекти. И е трудно да обясниш някой случай на колеги. А в повечето случаи, на човек, който не се занимава с архитектура, това е почти невъзможно. Затова нашата професия много трудно се продава и налага чисто маркетингово. Защото трябва да намериш правилните думи да обясниш едно абстрактно понятие на човек, който няма да те разбере.

Каква е твоята суперсила?
Т: Моята суперсила е, че не обичам да губя контрол.

Какво мечтаеш да проектираш?
Т: Всеки следващ проект.

Липсва ли ти проектирането? Защото предполагам, че сега повече управляваш. Как балансираш?
Т: Определено, но може би по-скоро имаш предвид чертането. Защото дори в управлението на една архитектурна фирма, или проектантска, инженерна, проектирането е част от управленския процес. По-скоро ми липсва да останеш насаме със себе си, с чертежа – в случая мишката и екрана вече. Тогава влизаш в една такава нирвана, която най-близкото, което мога да направя като еквивалент, е, по-скоро, когато музицираш. Сам със себе си, търсиш правилните ноти. Това ми липсва, да!

Какво е архитектурата за теб?
Т: За мен всъщност е моят избор като професионално призвание. Хубавото при мен е, че имах шанса, волята да си го отстоявам и в крайна сметка късмета, донякъде, да уцеля своето професионално призвание с това, с което се занимавам. Можеше животът ми да се развие по съвсем различен начин и да не се занимавам с това, което искам. И това вече нямаше да е моят избор.

С какво би се занимавал, ако я нямаше архитектурата? 
Т: Щях да бъда много други неща. Но това са по-скоро след линията на мечтите, от горната страна. С ясната идея, че много трудно приложимо е това твоето желание. Аз много исках да стана пилот. Също много харесвам и музиката. Но за съжаление там не съм докоснат от Бога, така че…

Кое е най-голямото предизвикателство в SGI?
Т: Не знам дали има предизвикателство в SGI. Не смятам, че е предизвикателство, когато отиваш с удоволствие на работа, с удоволствие си тръгваш на края на работния ден с ясната идея, че пак ще дойдеш на работа. Тогава не е предизвикателство. Това е, освен работа, и начин на забавление. Предизвикателство е всеки нов проект, който влезе при нас.

Защо SGI?
T: При нас архитектурата никога не е била самоцелна. Винаги се опитваме да разберем нуждите на един клиент, неговите виждания. Защото, при все това, че съответният клиент може да няма необходимото образование, той има някаква визия, нещо е видял, нещо го е вдъхновило. Винаги един проект не е вдъхновен само от чистата пазарна реализация. Той винаги има някакъв друг inspiration, който е дал този първоначален тласък на инвеститора да реши да направи точно това нещо, да си вложи там парите. Ние се опитваме точно това да разберем – кое го е подтикнало. Защото много по-лесно можем вече да развием пътеката на развитие на самия проект и да стигнем до продукта, който той иска. Съответно, не пречупен, а по-скоро насочен от нашата професионална парадигма – от това, което сме учили и продължаваме през годините, през практиката. Мисля, че това е една от основните причини. Колективът ни е млад. Балансът между женското и мъжкото начало Ин и Ян всъщност е много важен. Защото, дори и като проектанти, един колега мъж или колега жена са много различни като емоционална нагласа.

Функция или дизайн?
T: Аз смятам, че дори и във функцията може да има дизайн. Самоцелният дизайн без функция – определено не. А чистата функция без капка боя – тя по-скоро е за военните, прекалено е спартанско. Но функцията е водеща, защото в 99% нещо, което ползваш, предназначението му, това е неговата функция. То е продиктувано да бъде разработено за някаква конкретна цел. Т.е., ако я няма функцията, дизайнът няма да възникне. Дизайнът е съпътстващ, но винаги е хубаво да вървят ръка за ръка и да се знае, че водеща е функцията.

Кои качества определят потенциала на един добър архитект в Stephen George International?
T: Не знам. Не съм разсъждавал по това да структурирам някакви точни правила и критерии, по които да check-ваш box-чето. Даже ще дам един пример. В казармата ни пратиха един войник от друго поделение, който имаше перфектното CV – всички box-чета бяха check-нати – така, така, така… Беше изпратен за механик на радиотехника. И тогавашният ни командир вика: „Ела, обърни листа отзад да видиш какво пише.” И отзад пише: „Да не се допуска до работа с никаква техника.” Така че, критериите, на които check-ваш box-чета, според мене, никога не са 100% релевантни. Винаги личният допир – това да видиш човека в очите, да усетиш има ли отзад мисъл, как те гледа, как реагира на определен разговор, определена ситуация, ти създава предпоставка да си създадеш много по-комплексно мнение, отколкото да четеш само едно CV.

Няма ли някакво ултимативното качество, което всички архитекти трябва да притежават? 
T: За нас е много важно, освен чисто професионалните умения, които даден колега или колежка са придобили впоследствие на тяхното образование и последващ професионален път, е умението за комуникация с останалата част от колектива. Ние смятаме себе си за едно семейство и всеки член от семейството трябва да се спогажда (невинаги това е на 100% истина) с останалите хора и да търси начин за диалог. Защото, ако всички не се обединим, зад някаква конкретна идея, много трудно ще успеем да я разрешим. Когато двама човека дърпат едно нещо, твърде често то се къса по средата и всеки си остава с неговата половинка и дотам. При 40 това е още по-сложно. А ние се стремим да създадем продукт и да предложим на нашите клиенти продукт, който е комплексен, цял, а не 40 отделни единици.

Прочети повече
SGI офис блиц: Стойчо Илиев …

Стойчо Илиев завършва „Графичен дизайн” и работи в SGI България от 2012. В момента е Творчески директор в компанията и ръководи екипа, който се занимава с визуализации.

 

Кой е най-приятният процес от работата ти?
С: Най-приятният процес е стартът на всеки проект, когато той все още е свеж. В общи линии, тогава се бълват идеи отвсякъде. И наистина протича криейтив процес между нас.

Кой е най-интересният проект за теб?
С: Самото звено за визуализации, което аз водя, е най-интересният проект, който правя и вече в последните 3-4 години се стремя да развивам. Не мога да отлича някой конкретен проект, всички са интересни сами по себе си. Така че, интересното наистина е това – развитието на самия отдел, на това, което правим. И това е най-голямата ми гордост в SGI.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти?
С: Предизвикателство беше може би Garitage Park, защото е много голям проект. Трябваше да правим голям брой кадри. Правихме анимация, която беше доста комплексна – 3D, 2D. Трябваше да се комбинира всичко. И сроковете бяха пак много кратки. Буквално беше всичко до последната минута. И може би това е проектът, най-голямо предизвикателство досега, който сме правили.

Най-ценният урок в SGI?
S: Най-ценният урок със сигурност е, че нищо финално не е финално и винаги последното е предпоследно. Това е нещо, което сме научили ние в нашата работа. И другото, също важно, е, че може би човек трябва да поставя екипа си на първо място, за да изгради една такава връзка между хората. Знаеш, че можеш да разчиташ на хората си и може би това е нещо, което научих в последните години – как да го правя и как да поддържам нивото на работа, благодарение на това нещо.

Какво остава невидимо във визуализациите?
С: Във визуализациите остава невидима работата зад тях. Това клиентът, общо взето, не го вижда. Но понякога зад визуализацията се крие наистина денонощна работа. И реално самите визуализации са продуктът, който се представя пред клиента.

Как изграждате моста между представата на архитекта и визуализацията?
С: Това е най-важното – да усетиш от архитекта неговата идея и как да я реализираш. Малко фантазия, малко планиране и нещата се случват. Но наистина това е може би най-трудният момент – да усетиш самия архитект как иска да покаже своята сграда.

Как се чувстваш, когато видиш проекта си реализиран?
С: Първо, аз гледам доста критично на завършените проекти. Винаги търся някакви грешки и какво е можело да направим още и защо не сме го направили. Което се случва, защото не сме имали достатъчно време. Защото има различен тип визуализации. Понякога са концептуални, при които не се държи чак толкова на реалистичността на самите визуализации. В други случаи, особено когато визуализацията се използва пред община и някаква институция, тогава вече се гони доста голяма реалистичност – от гледна точка на околна среда, озеленяване, материали. Всичко, което правим, трябва да отговаря на действителността. И това ни се изисква, съответно, от клиентите. Но когато става въпрос за концепция, там вече има повече свобода – картинката просто трябва да бъде красива. Да бъде нещо, което ще впечатли клиент, инвеститор, или за когото е предвидена.

Прочети повече
ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ХРАНЕНЕ – „ША …

През изминалата година работихме и завършихме голям брой страхотни проекти, които нямаме търпение да Ви представим. Първият от тях е ресторант „Шарена сол“. Концепцията на това заведение за хранене се базира на изчистения дизайн, комфорта и създаването на максимално естествена среда.

Тук храната е основният фокус, а останалата част от пространството е спокойно. Изполваните акустични материали и живи растения решават проблема, свързан с комфорта при такъв тип помещения. Миризмата на храна се абсорбира от растенията, както и от използвания акустичен материял, който заради структурата си, пречиства частично въздуха.

Сектор: Интериорен дизайн

Тип: Интериорен проект

Клиент: Феърплей Интернешънъл

Параметри: 6500 m2

Разположение: СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ

Статус: Завършен

Прочети повече
SGI ОФИС БЛИЦ: Мария Танкова …

Мария Танкова е строителен инженер, завършила е ВИАС. В SGI тя съгласува процесите, свързани с проектирането и взимане на строително разрешение. В сградите и в живота предпочита да вижда красивите неща, въпреки че определено може много бързо да изброи и къде са дефектите.

Важна ли е екипната работа за теб?
М: Това, което научих, е, че когато работиш с млади, позитивни и добри хора, нещата се получават с лекота и с много забавление, в интерес на истината. Защото колегите са прекрасни.

Кой е най-успешният ти проект?
М: Най-успешният ми проект в последната половин година е сертифицирането по ISO, който се случи за доста кратък период от време и с много малко бумащина.

Какво учиш тук във фирмата?
М: Всички са много отворени един към друг и са наясно, че в крайна сметка целта трябва да бъде постигната. Който има възможност и има малко свободно време, никога не гледа да се скатае, ами напротив. Казва: „Някой има ли нужда от помощ?” И тъй като аз съм доста по-голяма от останалите, винаги съм им казвала, че наистина имат невероятния шанс да работят от самото си начало в кариерите си в такъв тип колектив.

Какви са особеностите на подготовката за проектиране?
М: Преди да започнеш проектиране, има едни документи, които се вадят. Започвайки да проектираш, ти си имаш задание от инвеститора и си има необходимите документи. Предварителни договори с ЧЕЗ, „Софийска вода”, „Топлофикация”, газификация. Трябва да имаш издадена виза, скици – набор от документи. И много често това нещо изисква ходене по администрации, чакане.

Каква е връзката между инженерството и архитектурата?
М: Едното е изключено без другото. Те са много тясно взаимосвързани. Архитектурата дава облика и функционалността, инженерството дава основата, стабилността. Зад „архитектурата” разбираме екип от специалисти. Архитектът, в повечето случаи, е водещият. Оттам започва строителен инженер, ВиК инженер, електроинженер, геодезист. И те са може би от порядъка някъде на 12-ина специалности, ако не се лъжа.

Променя ли се проектът в хода на неговото осъществяване?
M: Първо е заданието за проектиране – какво инвеститорът си представя и какво иска. След това ние създаваме концепцията и я обличаме в нормативна база. Не можеш да правиш колкото искаш дълги коридори, например. Има нормативи, в които трябва да влезем. И всъщност ролята на архитекта е точно това – да разбере какво иска възложителят и да го облече в нормативна база. Много често възложителят си мисли едно, а в същото време ние предлагаме материали, които се оказват не по джоба му. В движение минимализираме средствата и минаваме на други материали, така че често започваме от една идея и стигаме до съвсем друга.

Когато започва реновиране, както на мола в Пловдив, пак ли се изисква спазване на нормативна база?
М: Да, защото реновирането, променя предназначението. Дори един гараж да се превърне в магазин или във фризьорско ателие, например, се изисква набор от документи, проекти, разрешение за строеж. Всички тези неща се изискват отново. За реновирането специално в Пловдив в мол „Галерия” ние правихме проекти по всички части, които пак трябваше да бъдат одобрени в общината, и тогава се започна работа. Това е един много дълъг процес. А реновирането по принцип е малко по-неблагоприятно от тази гледна точка, защото там вече имаш нещо изградено като носеща конструкция и ти трябва да се нагаждаш към нея, да се съобразяваш с това нещо. Не можеш да си махаш колони, шайби, такива неща. Които, принципно, ако почнеш от нулата, от голо петно, както се казва, да проектираш, е много по-лесно да прецениш къде какво ти е необходимо. Докато когато има нещо съществуващо, ти се съобразяваш с него. Но документацията, която се изисква, е абсолютно същата като ново проектиране.

Красотата ли виждаш в една сграда, или скелето отвътре?
М: Научих се с годините да виждам красивите неща в живота. И въобще в сградите и в нещата. А иначе определено мога много бързо да изброя къде са дефектите.

Прочети повече
SGI офис блиц: Райна Карова …

Райна Карова е строителен инженер в екипа на SGI от две години. Тя има повече от 19 години опит в проектирането и изготвянето на конструктивни проекти от различен мащаб и вид – промишлени, транспортни, търговски, развлекателни и смесени.

Можеш ли да разкажеш накратко спецификата на работата си?
Р: Специфичното е всички тези архитектурни решения и проектни архитектурни решения да могат да бъдат изградени и да се впишат в градоустройството.

Кой е най-приятният процес от работата ти?
Р: Когато се приключва обектът и когато всичко вече е решено.

Проектът, от който най-много научи?
Р: При някои има по-трудни решения, при някои – по-нестандартни, но всички надграждат и дават опита с годините. Т.е., аз така или иначе при всеки един проект уча нещо. Винаги нещо се научава.

С какви проблеми най-често се сблъскваш?
Р: Трудното приемане, от страна на изпълнители, на иновации, на нови и нестандартни решения.

Новите технологии променят ли архитектурата?
Р: Да, те дават възможност за по-нестандартни визуализации. Правила съм нестандартни неща, но те са по-скоро… Нестандартната конструкция и всъщност нещо по-оригинално, по-новаторско пак е резултат на архитектурното виждане. Т.е. архитектите са тези, които дават визията и оттам би могло да има някакво уникално решение конструктивно.

Има ли конфронтация между архитектурно и инженерно решение?
Р: Според мен, архитекти и инженери трябва да работят с цел да се реализира съответната сграда, обект. Конструкцията, моето виждане поне, е да се впише максимално в архитектурата, без да нанася драстични промени, без да ограничава пространства. Възможно най-елегантно да се впише в архитектурата. В зависимост от материала какви характеристики има, би могло да има по-големи пространства. Металът, примерно, в сравнение с дървото. Би могло да има по-фини сечения. Това много зависи от конструктивното решение. Всеки един конструктор за една и съща сграда може да даде различно решение.

Кое е по-голямото предизвикателство: да направиш конструкция на нов проект, или конструкция при реновиране на някоя сграда?
Р: Реконструкциите. Защото при липса на информация, ако сградата е строена доста по-рано в годините, там е пълно предизвикателство да разбереш какво има, къде е сложено, какво решение е имало, защо е направено така. Така че, реконструкциите са може би, поне за мен, най-неясните.

Какво мечтаеш да проектираш?
Р: Мост. Да проектирам мост.

Най-ценният урок в SGI?
Р: Това, което ми харесва, е отношението между колегите.

Кой е по-умен и по-красив – архитектът или инженерът?
Р: Не бих могла да кажа.

Колко е 248 x 13?
Р: Това трудно без калкулатор ще го сметна. Ще ми трябва време.

Разкажи за някой труден казус, който си разрешила тук, в
SGI.
Р: 18-метров отвор над басейн, който трябва да се реши по начин, за да може да е елегантна конструкцията, да може, съответно, инсталациите да могат да минат безпроблемно. Това може би е най-сериозното до момента и най-тежко решение.

Интересна и предизвикателна конструкция за теб би била?
Р: Споменах за мостовете. Може би това са конструкциите, които ме впечатляват, защото наистина има уникални съоръжения. Бях гледала в Баку строителството на една сграда, което наистина много ме впечатли. Примерно, небостъргачите в Дубай също.

Има ли разлика между правните рамки в строителството у нас и в страните от Европейския съюз?
Р: Последните няколко години, както казах, Еврокод влиза в сила. Има много повече изисквания за сградите, има много повече променени коефициенти, по-различни натоварвания. Първа и втора категория сгради, които са обществени и по-големи, се смятат задължително по Еврокод. Останалите сгради може да са по нашите норми. В момента паралелно вървят и българските норми, които са за проектиране, и Еврокод. Като целта е българските проектанти да са конкурентоспособни на проектантите в Европейския съюз, запознати с Еврокод.

Прочети повече
SGI за Капитал: Защо е важно да  …

Архитектурата има огромно влияние върху всеки от нас. А даваме ли си сметка какво е то? В последната ни статия в Капитал, екипът ни дискутира темата защо е важно да говорим за архитектура.

Прекарваме над 90% от живота си в построена от хората среда. Aрхитектурата ни влияе повече от всяко друго изкуство. Защо обаче тя присъства в медийното пространство само като проблем, сблъсък, конфликт?

Запитахме се точно това и потърсихме отговорите на въпроси, които влияят върху живота ни повече от всяка актуална новинарска тема. В тази статия едновременно слагаме финал и отваряме нова страница с разговор по темата „Защо е важно да говорим за архитектура“. В дискусията участват архитектите Александър Доу, Тихомир Казаков, Владислав Дечев, Вяра Запрева, Деница Княжевич и Калин Трачев.

Калин Трачев: Всичко, свързано с архитектурата, идва от човека – от неговия мащаб. Може би архитектурата трябва да бъде по-добре представена на всички, за да бъдат по-наясно със себе си и с нещата, които им се случват – защо са нервни сутрин, защо стоят в задръствания. Ако имат изградени архитектурни знания, ще знаят какво да изискват от заобикалящите ги сгради и от устройството на града.

Вяра Запрева: Според мен трябва да се говори за архитектура, защото това е не само професия, а нещо, което пряко засяга всеки. Живеем и работим в сгради, обитаваме общи пространства, които пряко въздействат върху начина ни на живот, здравето ни, върху това как се чувстваме. И колкото повече ние, архитектите, посочваме на хората какво трябва да знаят, за да разберат дали наистина живеят в качествена среда, толкова по-добре.

Тихомир Казаков: Освен това за архитектурата трябва да се говори с образователна цел. Човекът е започнал да устройва местата, където живее все по-добре – от пещери, после каменни къщи, сгради, и продължил да се развива. Днес именно архитектурата е белег за цивилизациите преди нас и чрез нея нашата цивилизация ще се развива напред.
ки статии и целия архив

Александър Доу: Заведи едно дете в McDonald’s и в църква и виж как ще се държи на двете места. Абсолютно различно! Те са направени специфично, за да предизвикат определено поведение. Защо е така? Хората извън нашата професия често нямат идея какъв е отговорът. А той е – пропорция. Просто е: принципът – подредба – хаос. Ние сме създадени по определени математически пропорции, и реагираме, когато ги срещнем. Това е и начинът, по който разпознаваме красотата. Когато изготвяме даден проект, това е, което правим. Просто опитваме да го решим с различни математически системи, които ръководят основните принципи на сградите. Това е начинът, по който се прави, още от древността.

Прочетете повече тук: https://bit.ly/2OkzobR

Прочети повече
SGI ОФИС БЛИЦ: Вяра Запрева …

Вяра Запрева е архитект в SGI Bulgaria от 5 години. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия в град София. Основните й отговорности са свързани с интериорните проекти, които се възлагат на студиото.

Кой е най-приятният процес в работата ти? 
В: Най-приятният процес в работата лично за мен е тогава, когато идва вдъхновението, и тогава, когато наистина започваш да усещаш проекта, по който работиш, като лична твоя мисия.

Кой е проектът, от който научи най-много?
В: Ресторантът, който проектирахме в центъра на София, както и голям офис на компанията booking.com. Това бяха първите проекти, от които наистина взех най-много знания. Вече всеки следващ проект, разбира се, ми е носил много допълнителни знания. Но като цяло първите проекти учат на най-много неща.

Най-интересният проект? 
В: Лично за мен всеки един проект е интересен и във всеки един проект влагам максимално много усилия и мотивация. Може би най-интересен е проектът, който достига до финално изпълнение.

Коя фаза от работния процес е най-приятна за теб?
В: Предпочитам първата и последната фаза. Всъщност, фазата, в която се ражда концепцията и се ражда идеята, и фазата на изпълнението – когато си там на място и виждаш как идеите, които са реализирани, се случват.

Могат ли интериорните дизайнери да бъдат и архитекти?
В: И да, и не. Като цяло, архитектите могат да бъдат интериорни дизайнери, докато интериорните дизайнери не могат да бъдат архитекти. Просто сградата е един общ организъм, който не бива да бъде разделян никога, според мен. Всъщност, ако една сграда е проектирана правилно, и пространствата вътре са проектирани правилно, вече интериорните решения могат да са хиляди и те да бъдат еднакво добри.

Проектът, с които най-много се гордееш?
В: Два интериорни проекта: booking.com и Skyscanner, които разработвахме в близките година-две. Както и концепцията за една рекреационна сграда в Sofia Airport Center.

Труден казус, който сте разрешили в SGI?
В: Във всеки един проект има труден казус, тъй като понякога клиентите взимат решения доста късно в етапа на проектиране.

Най-големият урок, който научи в SGI?
В: Когато проектираш самостоятелно, правиш много повече грешки, тъй като нямаш коректив, който да те спре и да каже: „Спри, тук бъркаш.” Или: „Да, това е добре. Продължи в тази насока.” Така че, най-ценният урок е екипната работа.

Какъв е мечтаният ти проект?
В: Проектът, който бих искала да направя, е може би вид архитектурно училище или кампус, който да бъде ситуиран в изцяло природна среда, далеч от града, далеч от хората. И сградата да бъде максимално свързана с природата. Тъй като смятам, че архитектурата и природата вървят наистина ръка за ръка. Ако имам възможност да проектирам такъв тип сграда, то бих я направила в среда, в която няма друга архитектура, освен този кампус.

Коя е най-красивата сграда за теб?
В: Най-красивата сграда за мен, това е контекстуалната сграда. Ще обясня какво имам предвид. Когато проектираме, най-важното нещо е сградата да се вписва в средата. Може най-красивата сграда, в която са вложени най-добрите материали, пространствата вътре са наистина чудесни. Но ако тази сграда не стои добре на мястото, на което се намира, това всъщност не е красива сграда. Една от сградите, която най-много ме е впечатлила не толкова като сграда, а като усещане, когато си вътре, това е павилионът на Мис ван дер Рое, който се намира в Барселона. Наистина смятам, че мястото, на което се намира, и начинът, с който е подходено, въздейства. И когато си там, смятам, че наистина усещаш пространството.

Какво според теб е бъдещето на архитектурата?
В: Иска ми се да вярвам, че бъдещето за архитектурата е положително. Въпреки че ако гледам реалистично на този въпрос, не съм много убедена в това. Тъй като в момента все повече основният приоритет при проектирането на една сграда, това е финансовият аспект. И за съжаление все по-малко инвеститорите се стараят и обръщат внимание на нещата, които споменах преди това: като контекстуална сграда; като пространства, които влияят; като цялостно обитаване. Наша работа е тези неща да бъдат помислени и да бъдат вложени в проекта. Но за съжаление понякога този избор ни се отнема, заради финансовия аспект на проекта. Все повече архитектурата се комерсиализира и най-важното нещо е добрата печалба, а не следата, която оставяш след себе си.

Прочети повече
SGI за Капитал: Далеч ли е първи …

Във всеки последен брой от месеца специалисти от Stephen George International ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика.

Изкуственият интелект вече може да режисира рекламни клипове, да пише музика, да рисува, да програмира и чрез 3D принтер да строи цели сгради. Технологиите се развиват експоненциално, а компютрите навлизат не само в инженерните специалности, но все по-често и в творческите. Не е прекалено да си зададем и въпроса: „Далеч ли е първият AI архитект?“.

Архитектът винаги е бил космополитна и респектираща личност. Още в миналото той е трябвало да бъде добър оратор, да е креативен, да е технологичен, да е далновиден и не на последно място – да е добър търговец.

Но дали всички тези неща са все още част от професията днес? И как компютрите променят занаята?

Прочетет повече тук:
https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/12/21/3366049_dalech_li_e_purviiat_ai_arhitekt/

Прочети повече
SGI офис блиц: Явор Димитров …

Явор завършва ВИАС през 2013 г. Работи в SGI от 5 години и в момента заема позицията Главен архитект.

Специалист е в техническите аспекти на даден проект и работи с  разнообразени софтуери. Владее различни BIM софтуери и работи по проекти както за английския офис в Лестър, така и за българските проекти.

Кой е най-приятният процес от работата ти?
Я: Най-приятният процес винаги е, когато се захващаш с нещо ново. Когато можеш да отприщиш изцяло креативното си мислене. Респективно, след това идва по-трудната част – осъществяването на проекта. Но замисълът винаги е най-любим на всеки в бранша.

Проектът, от който научи най-много?
Я: Проектът, от който бих казал, че съм научил най-много, е един от последните, които завършихме. Той се състоеше в голяма офис сграда и към нея имаше и допълнителна многофункционална сграда, която имаше за цел да изпълнява нуждите на целия офисен комплекс. Нещата, които там научих, са съчетаването на различни функции. Като се започне от търговски площи, през спортни зали, до висококачествени офиси, които са сертифицирани по LEED стандарта.

Кой е най-интересният проект, по който си работил?
Я: Много трудно ми е да определя кой е най-интересният проект, с който съм се занимавал до момента, тъй като всеки проект си има своята специфика. И с това пробужда интерес във всеки един специалист да се запознае и да реши конкретните проблеми. Затова, може би последният, по който съм работил, бих казал, че е най-интересен. Защото това са последните примери за задачи, които е трябвало да реша.

Проектът, с който най-много се гордееш?
Я: Може би е доста изтъркано, но проектът, с който най-много се гордея, и съм правил в този офис, е Garitage Park. Тъй като в него участвам от самото начало – от конкурса, в който участвахме само избран брой архитектурни студиа.

Разкажи ни за някой труден казус, който сте разрешили в SGI?
Я: Може да се погледне по-философски, когато се замислиш, че клиентите, когато идват, не са напълно наясно какво искат да се случи със сградата. Много често те казват, че знаят, и вървят в определена насока. Но когато видят проекта реално с техните насоки, много често сами осъзнават, че се разминават идеите им от това, което са били в началото, до това, което искат впоследствие. Най-трудният казус винаги е в началото – да успееш да убедиш клиента да разбере от какво всъщност има нужда и впоследствие да го пожелае.

Кой е най-ценният урок, който научи в SGI?
Я: Екипът е най-важен. Важно е всички да работят сплотено и в една насока. Когато има разногласия, трябва да се дискутират, да се успее да се вземе мнение, което ще доведе до най-хубавото решение за осъществяването на проекта и на идеите на офиса.

Кой е проектът, който би искал ти да си направил?
Я: Винаги ми е било много интересно, когато обикалям по света, да наблюдавам и да оглеждам не толкова самите експонати в музеите, колкото самата среда, която те изграждат. Затова за мен би било най-хубаво, ако успея един ден в живота си да проектирам истинска изложбена зала и голям комплекс от изложбени зали с музеи и може би информационни центрове.

Коя е най-красивата сграда?
Я: 
Самото определение като най-красива сграда е малко трудно за мен да го възприема. Тъй като сградата до голяма степен зависи от емоционалното състояние на човек, за да може той най-добре да възприеме и да се почувства добре в нея. Затова най-красивата сграда може в един момент да е средновековна кула, докато в следващия момент да търсиш най-новата технологична сграда. Но най-яркият пример, който в момента изниква в главата ми, е операта в Осло, която ме грабва с концепцията си да приветства хората, които могат изцяло да се разходят в нея и върху нея, образувайки своеобразен лабиринт.

Какво е бъдещето на архитектурата?
Я: Бъдещето на архитектурата в световен мащаб би се ориентирало около постигането на нови върхове: най-високата сграда, най-енергоефективната сграда. Докато в локален аспект, бъдещето на архитектурата е да задоволи нуждите на потреблението и на пазара.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
Я: На хората им се предлагат сградите за ползване по най-различни причини: дали те ще работят там, дали ще живеят. Но бизнесменът гледа на тях като продукт. Затова връзката върви винаги много тясна. Бизнесменът гледа тях като чиста инвестиция и продукт, докато самият ползвател – за него си е покупка или инвестиция също така.

Как би изглеждал света без архитектура?
Я: Не мога да си представя света без архитектура, защото това би наложило да се извади една много голяма частица от човешката същност – и това е желанието да създаваш. Независимо дали ще се нарича архитектура и дали ще бъде пряко свързана със сградите, развитието на човек го е довело до този етап благодарение на нуждата си той да развива и да твори.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
Я: По-скоро би ми се искало да сме като рок звездите – всички да ни обожават и да гледат към нас с нетърпение да се срещнат, но в повечето случаи се обръщат към нас като луди гении, които не могат да бъдат разбрани от света.

Прочети повече
SGI офис блиц: Ралица Лазарова …

Ралица Лазарова е завършила Висшето строително училище „Любен Каравелов”. Работи в Stephen George вече 3 години. В момента е Главен архитект и се занимава с ръководене на проекти, координация с клиенти, инженери, посещения на обекти, даване на типови детайли.

Кой е най-приятения процес в работата ти?
Р: Най-приятният процес е работата в екип. Все пак без единен екип няма как да се свърши една работа качествено. Важно за нас е да работим заедно, да вършим всичко в срок. И съответно, вече качеството на продукта, който предлагаме, е високо.

Кой е най-интересния проект по който си работила?
Р: Най-интересният проект, по който съм работила, е Garitage Park. По него съм работила по абсолютно всички части. За мен е интересен, защото съм имала възможността да участвам във всички фази на проектирането, включително и сега по време на строителство.

А проектът, с който се гордееш най-много?
Р: Ако трябва да бъда честна, гордея се с това, че съм архитект. И се надявам всичко, което направя, да не ме е срам от него – това е най-важното. Да мога с гордост да казвам, че съм участвала в този проект, или съм била част от него, или, че някоя идея е изключително и само моя. Надявам се с развитието на професията ми това да се получи, тъй като все пак за един професионалист е необходимо да натрупа опит от 10,15, 20 години, за да може да каже, че е истински професионалист. Затова може би на този въпрос ще успея да отговоря след поне 15 години.

Кой е най-ценният урок, който научи в SGI?
Р: В SGI най-ценното, което получих, е работата в екип. Тъй като екипът ни е доста голям, с много различни хора, с различни идеи как едно нещо трябва да се случи. И най-ценният урок, който продължавам да уча, е всъщност урокът, който ти дават хората.

Труден казус, който сте разрешили в SGI?
Р: Казусите, които са често свързани с нашата професия, обикновено са как да направим нещо, което клиентът иска, как да го направим реално. Тези казуси са абсолютно разнообразни както от техническа гледна точка, така и от законова. Така че, всеки един е специфичен и отделен.

Проектът, който мечтаеш да направиш?
Р: Бих искала да се занимавам и да правя църкви. Това ми беше дипломният проект и се надявам някой ден да имам възможността да направя църква.

Коя е най-красивата сграда според теб?
Р: Ако трябва да бъда честна, за мен сградите в центъра на София, които са от началото на миналия век, са доста красиви и интересни. И те, разбира се, не са характерни за нашата архитектура. Те са по-скоро австрийска архитектура. Така че, смятам, че в центъра на София, повлиян все пак от австрийските архитекти, има много красиви сгради.

Какво е бъдещето на архитектурата?
Р: Архитектурата е все пак вид изкуство. И както всяко едно изкуство има своите течения, така, предполагам, и архитектурата ще става все пак още по-многообразна и по-различна с времето. Така че, бъдещето на архитектурата може би зависи от бъдещето на човечеството.

Какво не знаят хората за архитектите?
Р: Архитектите в България са, поне по мое мнение, доста подценявани като професия. Много често хората смятат, че ние сме просто някаква необходима част, без която, искат, не искат, не могат. Докато за мен архитектурата е нещо важно. Това е обвивката, в която човек живее, работи и, съответно, градската среда, която е неизбежна за едно ежедневие.

Как би изглеждал света без архитектура?
Р: Според мен, ако нямаше архитектура, все още хората щяха да живеят в палатки. Нямаше да има нито сгради, нито улици, нито градски пространства (като площади и паркове). Във всяко едно нещо има частица от някакъв архитектурен замисъл. Дали тя е била от човек, или просто от народното творчество, все пак си е архитектура, която се случва и ние живеем в нея.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
Р: Зависи от гледната точка. Аз бих предпочела да съм луд гений.

Прочети повече
Как се развива проектът за нов ц …

В месеците след спечелването на конкурса, екипът на SGI насочи усилията си в доразвиване на идейното предложение. Следвайки „гръбнака“ на основната концепция, екипът работи по детайлите на ключови за проекта части и изчисти визията за допълнителните към основната територия функции и звена.

Главният подход към Боровец е маркиран от мост, свързващ „Златния триъгълник“ и кабинковия лифт. Търсена е елегантна и запомняща се визия, която да стане символ на курорта. Използвани са естествени материали и лека метална конструкция. Пространството под моста е обособено в информационен център.

В главната търговска сграда е предвидено покрито отворено пространство, което ще може да се ползва целогодишно за организирането на разнообразни мероприятия, фермерски базари и изложения. Проходът е и една от основните връзки между площадното пространство покрай главната улица и вътрешността на територията.

За фасадите на главната търговска сграда ще бъде използвана предимно дървена облицовка. Търсена е динамика чрез прилагане на различни типове фасадни отвори спрямо функцията на различните части. За заведенията за хранене и кафенетата е използвано по-малко остъкляване откъм площада и тротоарната ивица и отворени фасади към вътрешната зелена част на територията, докато търговските обекти са с по-просторни витрини, гледащи към  главната улица.

Динамичната покривна конструкция позволява сградите под нея да се развият в 2 или 3 етажа, като в същото време се запазва усещането за ниско застрояване.

В южната част на имота е ситуирана многофункционална спортна зала. Сградата е остъклена по цялата си периферия, като по този начин се осигурява изглед към парковата зона.

Покривната конструкция е подобна на тази, използвана за търговските сгради, което създава единен облик на новото строителство.

Прочети повече
SGI спечели два приза на престиж …

Международните награди за недвижими имоти отличават най-високите постижения в областта на архитектурата, дизайна и строителството в световен мащаб.

SGI спечели награда в категория Eurocity 2018 – регионална награда, за територията на Европа, за най-добра сграда със смесено предназначение с проекта Kamenitza Park. Екипът на архитектурната компания бе отличен и с Five Stars Award 2018. Тази награда дава право за участие в международния кръг, който определя най-добрите компании в световен мащаб.

За SGI е чест, че получи тези призове за световно признание и отлични постижения в областта на архитектурата.

Нашият екип е горд, че беше избран за победител и поканен на блестящата церемония по награждаването на компаниите от Европа. На церемонията в Royal Lancaster Hotel в Лондон присъстваха арх. Тихомир Казаков – управител на  SGI, арх. Антон Антонов – водещ проектант SGI и инж. Цветослав Павлов – ръководител на проекта Kamenitza Park, Пловдив. Наградите са оценка за качеството на работа, за иновативността и таланта на българските архитекти.

Прочети повече
SGI офис блиц: Златина Цолова …

Златина Цолова завършва „Архитектура” във ВИАС, в катедра „История и теория на архитектурата”. Работи в SGI. от есента на 2014 г. Занимава се с международните проекти, предимно промишлени и логистични сгради за Англия.

Кой е най-приятният процес в работата ти?
З: Най-приятният етап в работата е крайният резултат.

Кой е проектът, от който научи най-много?
З: Научих най-много от Завод за преработка на отпадъци и получаване на електроенергия в Единбург.

Най-ценният урок в SGI?
З: Най-ценният урок е комуникацията с хора от всякакви държави.

Проектът, който би искала ти да си направила? 
З: Мечтата ми е да проектирам музей.

Най-красивата сграда?
З: Най-красивата сграда за мен е тази, която е функционална и контекстуална. Наскоро ми направи впечатление центърът „Солидарност” в Гданск, Полша.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса? 
З: Бизнесът кара архитектурата да се развива, да се самоусъвършенства. И кара архитектите да търсят много нови и интересни решения.

Какво не знаят хората за архитектурата?
З: Хората не знаят, че архитектурата отнема на архитекта много време – психологически да се настрои за работа и да измисли нещо, което да бъде практически добре и функционално.

Как би изглеждал светът без архитектура?
З: Един свят без архитектура няма да съществува.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
З:Архитектите са и рок звезди, и луди гении. Трябва да си луд, за да можеш да издържиш на психологическото напрежение и приумиците на всички. Трябва да си разтърсващ и адаптивен: всичко.

Прочети повече
Арх. Вяра Запрева за Капитал: Ка …

Работата на архитекта е да материализира нуждите на обществото, които се променят с времето. Това, което никога не се променя независимо от времето обаче, е мащабът. Чрез него възприемаме всяко пространство, което обитаваме. Той е ключов за правилното функциониране на обществата и отделните хора. Съзнателно или несъзнателно, всеки от нас усеща това.

Светът се движи напред заради променящите се нужди на човека – както в просперитет, така и в периоди на падение. Промените в икономиката пък с най-голяма сила променят пространствата, които обитаваме – нашите домове, градска среда и работни места. Но и обратното е вярно. Правилното функциониране на най-важните пространства около нас е и основа за икономически напредък и просперитет.

Как пространството влияе върху икономиката

Науката сочи, че за да бъде продуктивен даден човек, съзнанието му трябва да бъде освободено от три основни мисли: за безопасността му (сигурност и комфорт), за осигуряването на прехрана, както и за обитаването на пространство, което дава достъп до неговите интереси. В най-затънтените краища на света все още има племена, които не могат да се развият със скоростта на останалите. Защо? Тъй като не са успели да освободят ежедневните си мисли от изброените по-горе неща.

Развитите общества, които служат за пример на останалите, разполагат в по-голяма степен с най-ценния ресурс – свободното човешко съзнание. Така се развива мисленето, появяват се нови технологии, изобретения, продукти. Качествената среда е основата на всяка развита икономика.

Прочетете повече тук:
https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/10/01/3319404_kak_prostranstvoto_vliiae_na_ikonomikata/

Прочети повече
SGI офис блиц: Антон Антонов …

Антон Антонов е завършил „Архитектура” в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ) в град София и вече 4 години е в компанията. В момента е Principal Architect и ръководи свой малък екип от хора и менажира процеса на проектирането на сгради.

Кой е най-приятният процес от работата ти?
А: Може би са два процесите в работата ми, които са най-приятни. Единият е моментът, в който добавяме финалните щрихи на даден проект, за да го предадем, и последните дни, когато мислим върху всеки детайл. Другият е, когато сградата е готова и мога да видя крайния резултат от моята работа и да усетя удовлетворението от това.

Кой е проекта, от който научи най-много?
А: Както може би при повечето от колегите ми, първият проект, който направих в компанията, ме научи на най-много неща. Всъщност, този проект не е и случаен. Това е първата изцяло жилищна сграда в България, сертифицирана по BREEAM. От нея научих доста, тъй като работих директно с един от ръководителите и създателите на компанията. Научих много относно градоустройствените параметри, как се проектира относно детайлите на сградата, тъй като участвах и в крайното проектиране заедно с хората, които изпълняваха фасадите. Въобще, доста научих относно този проект.


А най-интересния?
А: Най-интересният ми проект всъщност е Garitage Park. Това е най-големият проект, който в момента продължаваме да проектираме с колегите. Този проект е от типа проекти, който може да промени живота на млад архитект като мен, а не само в професионална и практическа насока, а и в личностно израстване. Това отваря много врати и контакти. Позволява ти да се усъвършенстваш в комуникацията с останалите хора, които участват в целия процес.

Разкажи ни за труден казус, който сте разрешили в SGI?
А: За съжаление всички казуси, с които сме се сблъсквали в офиса с колегите, са свързани със Закона за устройството на територията, или т.нар. ЗУТ. В България специално, не съм наясно със законите в другите страни, е доста трудно да направиш добра архитектура, спазвайки закона. Това е наистина трудният момент в нашата професия, защото има много закони и норми, които не са доизмислени и пречат на това да се получи една хубава архитектура. Въпреки всичко, ние даваме всичко от себе си, за да направим добър резултат.

Кой е най-ценния урок в SGI?
A: Най-ценният урок, ако мога да го опиша с една дума, е толерантността. Защото когато дойдох на работа тук, а и все още ме впечатлява, е това, че хората, които са над нас и които ни управляват и са създали компанията, са изключително толерантни към младите архитекти, които искат да се налагат, искат да се развиват, искат да учат. И това е много ценно за мен, защото не навсякъде може да се намери и да се види. Трябва да бъдем по-толерантни към тези, които идват след нас, за да може екипът като цяло да върви добре. И в някакъв момент ние да сме една добре смазана машина, която да е от млади хора, с нови идеи и да правим добра архитектура.

Кой е проектът, който би искал ти да си направил?
А: Би ми се искало да имам възможност да направя историческа сграда, паметник на културата, която да остане хилядолетия след мен.

Най-красивата сграда?
А: Като архитект бих казал, че най-красивата сграда е тази, която аз съм проектирал. Всяка сграда си има своите добри и лоши черти и аз лично нямам изявен фаворит за това коя е най-красивата сграда или най-добрата.

Какво е бъдещето на архитектурата?
А: Ако трябва да съм първоинстинктивен, бих казал, че бъдещето е иновативно. Защото просто всичко е иновация. Всеки ден излизат нови материали, нови способи, нови методи, по които се проектира. Хората стават по-интелигентни, машините също. Всичко се променя страшно бързо и всичко е иновации. Затова бих казал, че бъдещето на архитектурата е иновативно.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
А: Архитектура и бизнес? Ако трябва да коментирам, по-скоро ще ми трябват около 2-3 часа. Но за да бъда кратък, бих казал, че всичко е в баланса: баланс между добрата архитектура и доволния инвеститор и клиент.

Какво не знаят хората за архитектурата?
А:  Хората не разбират колко е значима архитектурата, тъй като, както казах и по-рано, всъщност това, което правим в момента, което проектираме, би трябвало да остане десетки, стотици хиляди години след нас. Както в момента ние определяме за една нация, за един народ от това, което виждаме, че е останало от тях, така след време бъдещите хора ще определят за нас.  След 2000 години хората да знаят всъщност какви сме били.

Как би изглеждал света без архитектура?
А: Ако трябва да отговоря първоинстинктивно и честно, един свят без архитектура би изглеждал хаотичен и нелицеприятен. Но всъщност като се замисля и се огледам наоколо, както в нашата държава, така и в другите държави на континента и на другите континенти, в момента си е пълен хаос. И не навсякъде всичко е много лицеприятно. И поради тази причина не мога да си представя свят без архитектурата, която да постави някакви рамки и граници на всичко това, което се случва в момента.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
А: Аз бих отговорил: защо трябва да се ограничаваме само в тези две неща?

Прочети повече
SGI е сред отличените в конкурса …

Stephen George International представи модерно решение за проектиране на експозиционния център на Велико Търново – първата сграда в бъдещата централна градска част и градоустройствена концепция за развитие, пространствено и устройствено планиране на цялата територия.

В конкурса участваха общо 62 идейни проекта от цял свят, оценявани от 9-членно жури. На първо място е класиран идейният проект на арх. Клаудио Нарди от Италия, а второто бе за проекта на арх. Диего Терна /Италия/.

На трето място е разработката на Stephen George International – единственото отличено българско участие, което спечели освен признание, и парична награда от 10 000 евро.

Концептуалното решение за Нов център на Велико Търново има за цел да:
– Установи връзка между съществуващите пунктови обществени пространства и забележителности – парк Марно поле, паметника на Асеневци, парк Света гора, Стария град и Царевец, използвайки новия център като събирателна точка между тези основни елементи на града.
– Внасяне на живот и активности във границите на разработваната територия, създавайки условия за провеждане на разнообразни събития на открито и закрито.
– Облекчаване на трафика и създаване на условия за свободно пешеходно придвижване както в самия център, така и в историческите зони.  

Основните елементи, дефиниращи избраното решение:
– Нова мостова пешеходна връзка, тръгваща от парк Марно поле, през новия център, стигаща парк Света гора и до Стария град на Велико Търново.Избраната точка на връзка към историческата част е в непосредствена близост до Историческия музей и ще осигури безпрепятствено преминаване на пешеходците от съвременната към историческата зона.
– Максимално запазване на съществуващия релеф на територията, без да се възпрепятстват визуалните връзки, което обосновава повечето от предложените сгради да са полувкопани на 2 или 3 нива. Запазва се изцяло подземната инфраструктура, като част от улиците са трансформирани изцяло в пешеходни зони.
– Разделяне на автомобилния и пешеходния трафик, чрез разпределянето им на отделни нива – основните обслужващи улици в цялата зона се разполагат на по-ниско ниво. Облекчаване на транспорта в цялата централна зона, чрез обособяване на буферен полуподземен паркинг в най-южната част на територията. Новата връзка от парк Марно поле позволява на пешеходците да се придвижат от парк, да обиколят новия център и да стигнат до туристическата зона в стария град, без да пресекат нито веднъж автомобилен път.
– Ясно разграничено зониране на функциите – жилищната зона е продължение на същинският жилищен квартал от другата страна на ул. Христо Ботев и е разделена от оживената обществена зона с парково пространство.

Описание на Експозиционен център :
Сградата на Експозиционния център е естествено продължение на градоустройствената концепция. Обуславяйки се от голямата денивелация в избрания терен, сградата е частично вкопана, като са осигурени пешеходни подходи от две основни посоки – на по-ниско ниво откъм ул.Александър Стамболийски и на горно ниво откъм новоразвитото парково пространство. Пешеходна пасарелка свързва покривното ниво към обходната алея покрай реката. Връзката между двете нива е чрез рампа, която ще се използва и за експозиционно пространство.
Осигурена е зала за 1200 човека, с опция за разделяна на 6 по-малки пространства и всички необходими обслужващи помещения. На подземно ниво има паркинг за 150 автомобила.

Прочети повече
SGI офис блиц: Деница Княжевич …

Деница Княжевич е архитект в Stephen George International. През 2014 г. завършва в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ) в София, специалност „Обществени гради”. И от края на 2015 г. работи в Stephen George на позицията архитект.

Кой е най-приятният процес от работа ти?
Д: Най-приятният процес винаги е разработката на една сграда. Независимо дали е нещо имагинерно или реален проект. Защото ние тук работим по много концепции и чисто като конкурсни проекти, като проучвания за възможностите на една сграда в даден имот – как може да се впише, как може да се развие, какви параметри може да постигне. Така че, винаги запознаването с проекта и първите скици са най-приятният процес. От друга страна, най-приятният момент, може би тук има някаква разлика, е, когато започваш да виждаш как твоят проект се изгражда. И естествено, най-, най-хубавият момент е, когато я видиш вече изпълнена, функционираща, и видиш позитивните погледи на хората, които я обитават.

Кой е проектът, от който научи най-много?
Д:Проектът, от който научих най-много, със сигурност отново е търговският център, по който работя. Тъй като, както споменах, той е реконструкция и реставрация. И това е един проект, в който всеки ден разрешаваме безброй казуси. В който се сблъскваме със съществуващи проблеми, с бъдещи проблеми. Трябва да се съобразиш с много съществуващи неща, да предвидиш много бъдещи казуси и да ги овладееш по някакъв начин.

Труден казус, който сте разрешили в SGI?
Д: Като чуя „трудност”, първото нещо, което ми идва в главата, определено е конструкцията. Защото всеки ден чуваме въпроси: Можем ли да преместим тези шайби тук? Можем ли да изрежем плочата по някакви невъзможни начини на всевъзможни места? Това със сигурност всеки път ме шокира, когато го чуя.

Кой е най-ценният урок, който научи в SGI?
Д: Най-ценният урок в SGI, мисля, всички тук сме единодушни, е, че работата в екип е нещо, което го няма никъде другаде. В нито един от предишните офиси, в които съм работила и имам отзиви за такива, съществува тази колегиалност, тази сработеност. И хубавото тук е, че ние реално сме едно голямо задружно семейство, в което няма големи и малки, всеки се учи от всеки, всеки помага на другия. И всички тези проекти са плод на една взаимна работа на целия ни екип.

Проектът, който би искала ти да си направила?
Д: Бих искала да проектирам музей. Винаги един музей е емблемата на един град. И може би самата идея, че ще се захванеш с нещо такова, е страшно отговорна и страшно предизвикателна.

Коя е най-красивата сграда според теб?
Д: Най-красивата сграда за мен е Новата национална галерия в Берлин, която е дело на Мис ван дер Рое. Това е една сграда, която е строена през 60-те години на миналия век и до ден днешен, когато човек я види, тя стои страшно адекватно, страшно модерно и съвременно на фона на всички останали сгради не само в Берлин, но изобщо в света.

Какво е бъдещето на архитектурата?
Д: Мисля, че бъдещето ни е в архитектурата. Защото ние не работим всъщност само по едни красиви визии и неща, които хората просто виждат и харесват. Ние тук планираме градове, предвиждаме развитието на тези градове. Общо взето, работим за това хората да бъдат щастливи и да обитават едни добре организирани, функциониращи и предоставящи комфорт среди, сгради и пространства.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
Д: Архитектурата и бизнесът със сигурност са две много силно свързани понятия. 90 % от работата ни е комуникация: среща с клиенти, среща с инвеститори, среща с наши подизпълнители, с наши партньори.

Какво не знаят хората за архитектурата?
Д: Хората не знаят нищо за архитектурата. Много често мои приятели казват: „Вие просто рисувате едни къщи. Какво толкова правите? Защо работите до толкова късно? С какво толкова си уплътнявате времето?” Но истината е, че ние не просто рисуваме къщи. Ние проектираме комфорта на живеене на хората, комфорта на обитаване не само на сгради, но и на пространства, на градове, както вече споменахме. Така че, мисля, че хората определено не знаят нищо за архитектурата.

Как би изглеждал светът без архитектура?
Д: Без архитектура светът би изглеждал сив. Със сигурност би изглеждал сив. Честно казано, не мога да си го представя.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
Д: Мисля, че всеки архитект би могъл да се класифицира като едно от двете понятия. Мисля, че нашият офис като цяло са по-скоро рок звезди.

Прочети повече
SGI подкрепя изложбата за проф.  …

Фондация „Визия за научен и технологичен растеж“ съвместно с Държавна агенция „Архиви“ организира изложба за проф. Виден Табаков – българинът, който се включва в екипа на Вернер фон Браун и допринася за кацането на Нийл Армстронг на Луната. Фондацията прехвърли негови документи от Университета Синсинати, САЩ в Държавна агенция „Архиви“ и работи по създаване на фонд за стипендии за студенти на негово име и организиране на курсове за STEAM.

Изложбата ще се открие на 14.09.2018 г. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ в София, ул. „Московска“ No 5 и ще бъде експонирана до 07.10.2018 г.

Прочети повече
Александър Доу за Капитал: Между …

За всеки, който следи архитектурния бранш, приетото статукво гласи, че контролът на архитектите върху крайния резултат на даден проект постепенно отслабва заради все по-тясната специализация на ролите в строителството и огромната нужда от пазарна ефективност. Това не е непременно нещо лошо, а просто промяна в начина, по който индустрията вижда ролята на проектантите. Ако проектът им се управлява добре и сметките излизат, тази експанзия във видовете роли може да води само до добро.

Идеалът на архитекта е да подобрява живота чрез средата, която създава. По своята същност архитектите сме етични, но способността ни да пренасяме този идеал в практиката често бива стеснена от комерсиалните ограничения. Ние сме икономически полезни само когато успеем да създадем и икономически успех или когато нашето име или стилистика създават стойност. И докато звездно-архитектурната система, от една страна, е продукт на архитектурния свят и медия, от друга, тя е силно зависима от пазарните нужди.

С опита и времето установих, че успешният проект е силно зависим от процеса, който стои зад него – преходът до финала често може да се окаже дори по-важен от крайния резултат. Добрият архитект като всеки добър лидер би трябвало да е развил критичен подход към собствените си идеи, благодарение на постоянната нужда да се кооперира с други професионалисти и постоянната ерозия на егоцентричната част от този процес. В архитектурата тази ерозия на егото трябва да е изразена най-вече в ежедневието, когато трябва да слушаме други гледни точки и да ги ценим в баланс със собствените си идеи. И евентуално да достигнем до все по-малка привързаност към своите мнения. Или казано накратко, пет глави мислят по-добре от една, но само ако се научиш да слушаш.

Прочетете повече тук:
https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/07/27/3288333_mejdu_arhitekturata_i_komersialnata_stoinost/

Прочети повече
Арх. Стоимен Демерджиев с участи …

Нашият директор арх. Стоимен Демерджиев взе участие в събитието „Формата на водата“, което е част от програмата на „Клуб на
дизайнера”. „Клуб на дизайнера“ е формат за срещи на дизайнери, инвеститори, производители и всички, които имат професионален и личен интерес към интериорния дизайн и допринасят за неговото развитие. Дискусиите, посветени на важни обществени теми, се организират от Асоциацията на интерорните дизайнери в България.

На събитието, което се проведе на 25 юли, се дискутираха решения за разумно използване на водния ресурс в модерния дизайн, с отношение към екологията. Участниците търсиха отговори на въпроси като: Ценим ли достатъчно водата? Как менажираме водния ресурс? Как се грижим за чистотата и качеството й и как се грижим за себе си, използвайки свойствата на водата?

Прочетете повече информация за инициативата тук:
https://www.facebook.com/events/229841680966493/

Прочети повече
SGI за сп. ГРАДЪТ: Трендове в ра …

Автори: арх. Тихомир Казаков, регионален директор, арх. Стоимен Демерджиев, оперативен директор, SGI България.

Както всеки друг отрасъл в икономиката, така и жилищното строителство е подвластно на пазарните принципи на търсенето и предлагането. Всяко архитектурно и инженерно решение следва да бъде подплатено с добре обоснован бизнес план и желание от инвеститорска страна.
Говорейки за съвременното жилище и неговата устойчивост, не е достатъчно да се ограничим с баналните отговори за енергоефективност, формообразуване и материали за строителство, а следва да задълбочим разговора и да поговорим за икономическата мотивация, начина на живот на съвременния градски човек и социално-градоустройствените модели, по които се развиват съвременните български градове.

Търсенето
През изминалото десетилетие стана официален фактът, че над 50% от населението на Земята живее в градска среда, а до 2050 г. процентът слeдва да наближи 75. В България поради редица причини, предимно икономически, значително изпреварваме световния тренд и процентът на градски обитатели вече надхвърля 70. Още по-значим е фактът, че прирастът на градските центрове е постоянен и търсенето на жилищни единици, които следва да приютят новозаселващите се градски обитатели, е сравнително постоянен всяка година.
Друг фактор, който обосновава растящото търсене на жилища, най-вече в София, е зараждащата се през последните десетилетие – две сравнително добре заплатена средна класа. Тя е генерирана главно от IT сектора, аутосорсинг фирмите и обслужващия сектор, които се настаниха в София след присъединяването ни към Европейския съюз. Тук говорим за млади, добре образовани хора в търсене на собствено жилище, съставляващи голям процент от този приток, насочен към големия град, което е маркер за един зрял вътрешен пазар с малък процент на спекулативното търсене.
Забелязва се и търсене от страна на вече установеното население в градовете. До голяма степен това се дължи на логично и очаквано остаряване на голяма част от съществуващия жилищен фонд. Достатъчно е да помислим за всички квартали с панелно строителство, за да си представим спешността на търсене, която очаква пазара на жилища при евентуално повишаване на средната покупателна способност на потребителя.

Предлагането
На това търсене на жилищни единици отговаря все по-растящо предлагане. Но какво е това предлагане? Какви са последствията му в градската среда и на какви качествени норми отговаря? Позитивен феномен, дължащ се отчасти и на по-високия жизнен стандарт в сравнение с предходния бум на пазара, е, че инвеститорите са все по-заинтересовани от по-качествен и луксозен жилищен продукт. Дните, в които пазарът беше способен да абсорбира всякакъв продукт на всякаква локация, отдавна са в миналото. Купувачът вече е по-образован по отношение на качеството на продукта. Все повече се търсят жилищни сгради със сертификати за устойчиво проектиране и строителство, които отговарят на добрите строителни практики и западните стандарти в бранша. Такъв скорошен пример в практиката на архитектурно студио „Стивън Джордж Интернешънъл“ е сградата „Изгрев 132“, която получи награда за „Зелена сграда“ в националния конкурс „Сграда на годината 2017“.
Пълният текст – в новия брой на сп. ГРАДЪТ

Прочети повече
Александър Доу от SGI на форум з …

На 7 юни Александър Дoу, регионалният директор на Stephen George International, беше говорител на „Хотелски и туристически инвестиционен форум“ в Holiday Inn Sofia.

Като специалисти в областта на устойчивото строителство, градското планиране и дизайна той участва в дискусията на тема „Зелени хотели: Струват ли си инвестицията?“.

Прочетете повече на тази тема: http://htif.eu/program/

Прочети повече
Арх. Тихомир Казаков от SGI на к …

Архитект Тихомир Казаков, регионален директор на Stephen George International, участници в първата част на панел „Жилищна архитектура, дизайн и технологии 2018“.

Международните и локалните тенденции и предизвикателствата при проектиране и изграждане на жилищни сгради и комплекси, новите иновативни сградни решения за по-комфортна и устойчива среда за обитаване представиха водещи архитекти и представители на технологични компании в първата част на панел „Жилищна архитектура, дизайн и технологии 2018″ на Годишната конференция „Инвестиции и строителство на жилищни сгради“. 

При проектирането на съвременното жилище от важно значение вече са не само енергоефективността и добрия дизайн, но и икономическата обосновка на заданието с насочване към правилната таргет група обитатели, правилният избор на градоустройствени модели, по които да се развиват съвременните български градове, заяви арх. Тихомир Казаков, регионален директор на Stephen George International.
По думите му в последните години все повече инвеститори в България започват да осъзнават нуждата от правилното сглобяване на „бизнес сценария“, по който следва да се развива жилищно строителство. Те се стремят да създадат жилищен продукт, с висока добавена стойност.
По последни данни 50% от населението на Земята, обитава градска среда. В България, главно  поради дисбаланс в икономическото развитие, процентът на градски обитатели вече достига 74, и дори изпреварва очаквания тренд за 2050 г. в световен мащаб. Това създава едно почти постоянно търсене на жилищни имоти на годишна база в София и големите градове на страната, което е предпоставка за все по-растящото предлагане на ново жилищно строителство, посочи арх. Казаков. Това разширено предлагане трябва да бъде по-фокусирано  върху отделните таргет групи. Купувачите стават все по-информирани и по-образовани, и разбират нуждата от сертификати за устойчивост на сградите като LEED, BREEAM, DGNB и т.н., които определят не само степента на изолация, но и на слънцезащита и осветеност, използване добрите строителни практики през целия жизнен цикъл, посочи арх. Казаков. По наблюдения на SGI много малък процент от жилищното строителство в София се купува със спекулативни инвестиционни цели, а основната част е за задоволяване на собствени нужди.

Източник: https://gradat.bg/news/2018/05/21/3182801_ot_jilishtni_sgradi_kum_jilishtna_sreda_i_nachin_na/

Прочети повече
SGI за Капитал: Небостъргачите & …

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.

Във всеки последен брой на „Капитал“ от месеца специалисти ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика на архитектурното бюро Stephen George International.

Небостъргачите все по-често са тема на дискусия, но мненията обикновено се свеждат до твърдото „за“ или „против“. Инвеститорите срещат недоволството на гражданите, но рядко се влиза в детайли за тази обширна тема. Дали наистина небостъргачите са демоните, за които ги смята обществеността?

Да вземем София за пример. Исторически високите сгради не са нещо екзотично в градския силует – още през 70-те и 80-те години се появяват ключови сгради като хотел „Родина“ (104 м) и хотел „Кемпински“ (98 м). Високото строителство става толкова популярно, че се превръща в средство за разнообразяване на градския пейзаж в новите по това време жилищни квартали. Блоковете на по 16-20 етажа (48–60 м) са типични редом с „панелките“ от соца.

След 20-годишна пауза секторът се съживява, а темата започва да се завръща, защото частните инвеститори все по-често залагат на височината като средство за отличаване от масовото строителство и символ на престиж. Престижът за едни обаче се оказва проблем за други. Защо?

Проблемът с незаконосъобразността
Първият мит е, че една висока сграда в квартал с по-ниско застрояване трябва да е незаконосъобразна заради мащаба си. Истината е, че разгънатата застроена площ (РЗП) и височината зависят от устройствените ограничения, площта на имота и отстоянията от съседните сгради. Накратко, ако имате достатъчно голям имот в зона с разрешена достатъчна височина и на достатъчно метри от съседите – може да построите почти всичко.

Проблемът с пренаселването
Този казус има две страни: моралната – на живеещите в района, и теоретичната – свързана с градоустройственото планиране. От „балкона на столичанина“ всеки допълнителен новодомец в каквато и да е сграда може да е проблем. Често чуваме критиките „районът се пренаселва“, „градът не диша“ или „застрояват се градинки и зелени площи“.

Същият човек едва ли би излязъл на протест срещу две или три „нормално“ ниски сгради, но в случая с постройки над 10 етажа – вероятно да. Всъщност обаче три малки сгради в малки имоти са равносилни на една голяма в голям имот.

Малцина знаят, че колкото по-висока е сградата, толкова по функционално неефективна става тя. По-голямата височина означава повече асансьори, стълбища, инсталационни шахти и по-големи конструктивни елементи. Общите части в пететажна офис сграда са средно между 12 и 14% от етажната площ. В един „небостъргач“ спокойно могат да достигнат 28-35%. Така обитаемата площ се намалява, а с това и процентът на потенциалните обитатели спрямо ниските сгради. Една висока сграда влияе по-малко на проблема с пренаселването от еквивалента си като площ в ниски сгради.

Проблемът с трафика и паркирането
Този казус също не трябва да бъде приписван само на небостъргачите. Всяка нова сграда носи нужда от адекватен брой паркоместа и най-вече – нуждата от развита инфраструктура (улици, площади, градинки), обслужване в района (детски градини, поликлиники, супермаркети) и градски транспорт.

Международните фирми с големи кол-центрове и купувачите на жилища изискват все повече паркоместа, а строителните предприемачи се опитват да отговорят на търсенето. Все по-често се проектират офис сгради с 30, 50, 100% повече паркоместа от изискуемите по норми. Жилищата също следват тенденциите, но като че ли по-умерено и предпазливо. Затова има и логика да се адресират вече прекалено леките норми за минимален брой паркоместа, особено за административните и жилищните сгради. Ако приемем, че високите сгради предлагат по-малко използваеми площи, те създават и по-малко трафик от еквивалентните си като площ ниски съседи.

Развитието на метрото, разширяването на ключови булеварди, изграждането на надлези и кръгови кръстовища вече се случва и показва правилния фокус на общината за справяне с трафика. Нещата вървят в правилната посока, дори да са привидно леко изоставащи от частния бизнес.

Проблемът с гледката и засенчването
Неприятно е пред жилището, в което сме вложили личните си средства, да се появи строеж или още повече – висока сграда, която да скрие гледката ни към Витоша или ослънчаването към дневната ни. За съжаление това е често срещано явление. Истината е, че за този феномен може да се направи много малко. Вече има действащи норми за отстояния, ослънчаване и засенчване. Уви, няма норми за „скриване на гледка“.

За добро или за лошо София е притегателен център за младите хора от цяла България. Това все повече значи, че няма да имаме „спокойствието от едно време“ в градския транспорт, по улиците и в кварталните градинки. Градът обаче привлича и инвеститори, които са основополагащ фактор в икономиката. Всеки милион строителна инвестиция е пряко свързан с всички нас. София вече има средна класа, която има все по-високи изисквания към строителството, а с това се променя и предлагането.

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.

Източник: https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/05/25/3184603_sgi_predstavia_nebosturgachite_-_demonite_v_gradskata/

Прочети повече
SGI офис блиц: Мария Мишинева …

Мария Мишинева е завършила Архитектура в УАСГ в София. Работи в SGI Bulgaria от две години.

Какво е специалното на работата ти в Stephen George International?
М: Всъщност по-специалното в моята работа е, че освен за проектирането на сгради, аз съм отговорна и за сертифицирането на сградите по система BREEAM, която е свързана с устойчиво строителство и енергоефективност.

Кой е най-приятният процес в работата ти?
М: Най-приятно винаги е началото на проекта и когато се правят концептуални проекти, защото тогава има най-много свобода. Човек може да даде воля на въображението, без да има много ограничения – било то от страна на инвеститори или чисто нормативната ни рамка в България. Тогава е най-приятно, защото работата е изключително креативна и не си натоварен по никакъв начин с много технически задачи. Другото най-приятно е, когато един проект се приключи и в момента, в който можеш да видиш това, по което си работил обикновено година-две, вече реализирано и готово и как се използва от хората. Това също е много приятна част от нашата работа.

Какво е най-голямото предизвикателство в Stephen George International България?
М: Много зависи от инвеститора в нашата сфера. Тъй като обикновено всички хора тръгват с много добри желания да направят нещо, но това невинаги е възможно чисто финансово да се осъществи. Имаме проекти, при които хората са много наясно от самото начало какво искат да направят. И съответно идейният проект не се различава много от крайния резултат. Имаме и случаи, в които едни много добри намерения в началото от страна на инвеститорите просто няма как да се осъществят и идейният проект обикновено доста се опростява в процеса, за да може да бъде изпълнен от инвеститорите.

Кой е проектът, от който научи най-много?
М: Проектът, от който най-много съм научила в нашия офис, е Garitage Park. Който е един многофункционален комплекс. Аз там се занимавах първоначално с една от жилищните сгради и впоследствие там също сертифицираме целия комплекс и част от сградите по тази английска система, която по-рано споменах – BREEAM. И всъщност там в процеса се научават доста неща от различни сфери, които по принцип в чисто техническото проектиране не се засягат.

А кой е най-интересният проект?
М: Най-интересният проект беше един конкурс, който правихме пак за жилищен комплекс зад Ring Mall. Ние впоследствие го спечелихме. Там беше много интересно, тъй като аз за първи път се сблъсках с проектирането на ниво градоустройство на мастър планове – там с това се занимавах. И в процеса се научават доста неща. Също така беше конкурс, което ни даде възможност на мен и на колегите доста да се развихрим в процеса на проектирането.

С кой проект се гордееш с най-много?
М: Danaos София Ринг Парк – той е нещото, с което най-много се гордея. Защото там наистина крайният резултат, който беше за конкурса, беше много високо ниво. И съответно фактът, че после спечелихме конкурса, много ни зарадва в офиса.

Кой е проектът, който би искала ти да си направила? 
М: Моята мечта беше и все още е да се занимавам със строителство на къщи от естествени материали. Доста съм се интересувала по темата и това си е доста обвързано с пасивните сгради – друга тема, с която се занимавам в офиса. И все още не съм успяла да осъществя нещо такова. Но в България в момента се правят на няколко места доста интересни такива проекти. Имаше някъде в района на София такъв проект, който беше изцяло построен от слама, от бали. Има няколко фирми, които се развиват и правят такива къщи чисто от естествени материали. Като цяло това е тенденция, която се развива в бъдещето и в нашите условия е доста подходяща.

Най-ценният урок в SGI?
М: Най-ценният урок в SGI. всъщност, тъй като аз допреди това съм работила в доста малки фирми, тук за първи път се сблъсках с проекти с такъв мащаб, с какъвто ние работим: цели комплекси, градоустройство на цели квартали. И може би най-ценното, което научих, е, че никога не трябва да си мислиш, че знаеш достатъчно, за да направиш един проект. Винаги в процеса на проектиране ти се налага да учиш още и още. Не само чисто за проектирането, но и за всякакви странични неща, които са засегнати в големите проекти.

Сподели ни труден казус, който си разрешила в SGI.
М: Най-трудният казус обикновено е нещо във връзка с нашите инвеститори, защото много често ние се опитваме да ги убедим, че нещо е хубаво да се направи, въпреки че е малко по-скъпо. Те си имат тяхната гледна точка по въпроса. Но обикновено най-трудното е наистина да убедиш хората срещу теб, че това, което ти им казваш, е най-доброто решение в случая.

Коя е най-красивата сграда за теб?
М: Най-красивата сграда, която аз досега на живо съм виждала, е един музей на „Порше” в Щутгарт. Тя е изключително интересна и много впечатлява, като отиваш към нея, защото е скрита зад едно възвишение и постепенно, качвайки се, ти я виждаш как изниква пред теб. И е много впечатляващо да се види на живо наистина.

Какво не знаят хората за архитектите?
М: Хората са с илюзии, че ние просто си рисуваме, правим едни хубави картинки и не знаят колко много знания е било необходимо да придобием, за да може да видят те накрая един чертеж, който им се струва изключително прост. И съответно това е доста чест сблъсък в България, където много хора си мислят, че всичко знаят и могат. И ти казват: просто го начертай там, няма нужда толкова да го мислите. Но и в това има положителни насоки. Постепенно хората осъзнават, че архитектурата не е нещо много просто и наистина си е необходимо доста знания, за да може да си добър архитект.

Как би изглеждал светът без архитектура?
М: Свят без архитектура, без архитекти би бил доста сив, според мен. Без сгради – може и да е нещо толкова лошо. Мисля, че определено без архитектура би било доста скучно и еднообразно. Дори имахме ние в университета една преподавателка по конструкции, която ни беше казала, че те могат без нас, защото всеки може да проектира една сграда. Всеки може да проектира най-елементарно сграда. Но една сграда, така че да бъде вписана в средата си и наистина да отговаря на нуждите на хората, които ще я ползват, според мен си е доста трудно да се направи.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
М: Луди – със сигурност. Рок звезди – не бих казала. Не си представям една рок звезда да трябва да сложи работното облекло и ботушите и да гази в калта на някой обект. Но определено всеки колега си е малко луд по своему. И то си е необходимо, за да може – всички креативни хора са донякъде… не са съвсем обикновени, така да ги наречем.

Прочети повече
Архитект Тихомир Казаков от SGI  …

Вторият панел от годишната конференция „Инвестиции и строителство на жилищни сгради“ премина под темата за пазара на жилища през 2018: търсене, предлагане, цени. Водещи архитекти и представители на технологичния бранш представиха своите виждания как съвременната жилищна архитектура отговаря на пазарното търсене – от жилищни сгради към жилищна среда и начин на живот.

Архитектите представиха още и международни и локални тенденции за 2018 година, а представителите на бизнеса засегнаха технологичните и иновативни сградни решения за по-добра жилищна среда, които включват комфорт, безопасност, енергийна ефективност и устойчивост във времето. Предимствата и предизвикателствата в налагането на стандарти при степента на завършеност на новопостроените жилища в България, както и повишаването на стойността на жилищния продукт чрез прилагане на модерен подход при интериорния дизайн също бяха теми, засегнати в презентациите на участниците.

Презентиращите участници във втори панел представиха своите виждания както следва:

Aрх. Тихомир Казаков, регионален директор на Stephen George International, арх. Деница Друмева от Иво Петров Архитекти, Арх. Женя Атанасова от AиА Архитекти, Антон Иванов, управител на Силико ООД, д-р инж. Красимир Делов, главен технолог на Baumit Bulgaria, арх. Радко Тодоров, основател и водещ проектант на RT Consult, Васил Такев, главен мениджър продажби на LP&DM, ABB Bulgaria и Коста Върбанов, продуктов мениджър на Nemetschek Bulgaria представиха своите презентации.

Прочетете повече по темата тук:
https://gradat.bg/news/2018/05/18/3181257_inovaciite_i_predizvikatelstvata_pred_investitori/

Прочети повече
SGI офис блиц: Калин Трачев …

Архитект Калин Трачев е завършил  Университетът по архитектура, строителство и геодезия в София, строителство и геодезия. Работи в  Stephen George от вече повече от две години като Principal Architect.

Какво е специалното на работата ти в Stephen George International?
К: С течение на времето се развих до възможността да бъда team leader. Ръководя екип, с който работим заедно вече над година и половина по голям проект обществена сграда – търговски център.

Кой е най-приятният процес в работата ти?
К: Най-приятният процес от работата бих казал, че е началото на всеки един проект, естествено. Още когато няма рамки, всичко е на концептуално ниво и можеш да гледаш по-мащабно на проекта.

Кой е проектът, от който научи най-много?
К: Проектът, от който научих най-много, е проектът, с който се занимавам и в момента – реновация на търговски център. С течение на времето почваш да придобиваш рутина при контакта с другите специалности и контакт с клиент. Това да осъзнаеш как е правилният начин да комуникираш с клиента, правилният начин да му доставиш информация, да се напасваш спрямо ситуациите, да взимаш адекватни решения. Така че, в процеса съм научил най-много неща, които ми дават една добра основа за следващи големи обекти.

С какво се гордееш най-много?
К: Гордея се най-много с факта, че с течение на времето съм заслужил да бъда team leader, да ръководя екип и, съответно, освен архитектурното естество на работата, съм доказал, че мога да имам лидерски умения, което спомага за йерархията, която се опитваме да постигнем в нашата фирма.

Кой е проектът, който би искал ти да си направил?
К: Няма такъв проект – не бих казал, че има някой проект, който искам да съм го направил аз лично. Винаги архитектът се стреми към нещо по-добро и така трябва да е. Така че, проектът в бъдещето е проектът, който искам да направя.

А тогава пред кой проект стоиш и някак си губиш ума и дума?
К: Аз съм привърженик на максимата на Мис ван дер Рое: „Less is more”. Така че, предпочитам по-изчистени проекти, в които няма какво да махнеш, един вид. Не обичам претрупани концепции, така да го кажа. Един проект трябва да предоставя на клиента това, което той иска, по рационален начин и естетически издържано.

Най-ценният урок в SGI?
К: Най-ценният урок в SGI е работата в екип и това да се напаснем всички един към друг, за да предоставим един завършен проект, продукт.

Повече майсторлък или повече работа с психиката е архитектурата?
К: Бих казал, повече работа с психиката. Защото, колкото и да е добър един продукт, ако не знаеш как да го представиш и не знаеш как да мотивираш хората да го направят, няма да бъде завършен напълно.

Какво не знаят хората за архитектурата?
К: Не знаят много за архитектурата. За жалост, архитектурата и част от архитектите се приемат като един вид инстанция между това да искаш да построиш дадена сграда и това да се осъществи. Архитектът не се приема като творец, от което всички ние, вярвам, си патим, но.. Тук е психологическата точка да намериш правилния път към инвеститора и да го убедиш, че това, което ще създаде, не е просто продукт, който ще предоставя на пазара, а е нещо, което определя средата, в която живеем.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
К: Не бих определил нито като рок звезди, нито като луди гении. Ако сме рок звезди, по-скоро сме неразбрани рок звезди, както подчертах. В лудостта си въпросът е да заразим с тази лудост и всички други.

Разкажи ни за труден казус, който сте разрешили в Stephen George International?
К: За пореден път ще кажа, че трудните казуси са свързани с това да убедим клиента, че нещо трябва да бъде направено. Клиентите не възприемат архитектурната гледна точка повечето пъти, те се интересуват от инвеститорската, за което, естествено, няма как да ги виним. Но наша задача е да им покажем защо дадено нещо трябва да бъде осъществено. И по този начин да осъзнаят продукта, който предлагат на пазара, с неговите качества.

Какво е бъдещето на архитектурата?
К: Смятам, че в бъдеще смисълът на архитектурата ще се измени много. Покрай навлизането на множеството технологии, за жалост в бъдеще може би ще стане така, че архитектът ще прави т.нар. handmade неща. И ще се опитваме да го продаваме като нещо нестандартно.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
К: О, неразривна е връзката между архитектурата и бизнеса. Без бизнеса архитектурата няма как да съществува, няма как да се захрани целият този пазар. Но това е нашата задача. Всъщност, ние трябва да сме свързващото звено между бизнеса и качествената архитектура.

Как би изглеждал светът без архитектура?
К: Архитектурата не са само сградите. Архитектурата е цялостната среда, която създаваме. Архитектурата е определяща дори за начина ни на живот. Ние сме възприели, че в апартамента трябва да имаме хол, кухня – неща, които са дефинирани от обществото и от начина на живот. Но, представете си, ако начинът на живот беше различен, и тези тенденции щяха да са различни. Щяхме да третираме всяка една сграда и жилище по различен начин. Така че, бих казал, архитектурата е всичко около нас.

Прочети повече
SGI за Капитал: Как да „по …

Във всеки последен брой от месеца специалисти от Stephen George International ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика.

Колко време прекарвате в града и колко – сред природата? Според някои проучвания градският човек прекарва средно по 90%* от живота си на закрито. За това и качеството на здравето ни е в пряка връзка с качеството на дома, офиса и средата ни. Дали обаче съзнателно се грижим за местообитанието си?

Какъв е проблемът?

Колко от вас знаят от какъв материал са изградени стените на вашия дом? При каква температура образуват конденз? Какъв е химичният състав на боите по стената? Нека се върнем назад във времето.

Древните римляни са се сблъсквали с този проблем. Те са изработвали водопроводи, бои и много други строителни материали от олово. Това е една от причините за краткостта на живота в древен Рим. За жалост поуките са взети прекалено късно, а оловните бои остават сред най-разпространените материали в световен мащаб до средата на ХХ век. Натрупването на този метал в организма води до сериозни последици за здравето, най-вече за децата.

Друг негативен пример от близкото минало са някои циментови конгломерати, които се използват за фасади, покриви, тръби, дори и мебели, съдържащи вредни вещества, начело с азбест. Тези материали могат да бъдат вредни и дори канцерогенни. Цели градове са белязани с тази технология през изминалите десетилетия, а развитите страни все още отделят огромни бюджети, за да „излекуват“ сградите си.

И какво от това?

Замисляли ли сте се какво е качеството на въздуха във вашия дом или вашия офис? Вече сме привикнали с новините, че София е един от най-замърсените европейски градове. Но тук е моментът да разбием мита, че вкъщи сме изолирани или защитени. Въздухът в домовете ни може да бъде няколко пъти по-замърсен от този на улицата. Към градския смог трябва да прибавим изпарения от строителни материали, препарати за почистване, газове, отделяни от почвата, и други. Трябва да сме особено внимателни с химичните почистващи препарати и как те взаимодействат с лаковете и повърхностите у дома.

Качеството на водата също определя качеството на живот. България е известна като една от страните в Европа с най-чиста вода. Това е факт, но само до началото на града. Загубите по пътя на водата достигат на места до 50% поради необновената от десетилетия преносна мрежа. Старите тръби значат риск от проникване на вещества от почвата във водата. Логично е да обмислим системи за домашно пречистване, за да получим максималното природно качество на водата.

Когато купуваме автомобил, всеки получава инструкция за употреба, но когато си купим апартамент, никой не пита за подобно указание. Но знаем ли например от какво е изграден домът ни и при какви разлики между външната и вътрешната температура сме изложени на риск от конденз по или в стените? Голям брой европейци страдат от респираторни заболявания и алергии, свързани с лошо качество на въздуха в домовете или работните им места.

Светлинното и шумово замърсяване са още два проблема, които често пренебрегваме като дискомфорт, а не като здравен риск. Човешкият организъм се е адаптирал към 24-часови цикли, светли и тъмни части на деня. Наличието на вредни нива шум и светлина през нощта влияе на отделянето на някои хормони и мелатонин и на ендокринната система като цяло. Това също води до сериозни здравни рискове. Осветлението и шумът в тъмната част от денонощието трябва да бъдат минимализирани.

Това са само някои от темите, които трябва да засегнем, говорейки за здравословно обитаване на градската среда.

Какво е решението?

Когато обитаваме по-стара сграда, е редно да се информираме от какви материали е изградена и има ли нужда да подменим или ремонтираме части от нея, за да предпазим здравето си. Понякога прибягваме до активни мерки за вентилация, намаляване на влажността, шумоизолиране, които обаче по-скоро премахват симптомите, но не лекуват болестта.

Във всеки случай ключовата дума е информираност. Всеки чете етиката на дрехите и храните, но трябва и да се образова и как правилно да използва жилището си и какви са здравословните рискове при неправилната му употреба. Архитектите, инженерите и строителите сме призвани да предприемаме превантивни мерки и да изграждаме урбанизираната среда така, че да предпазим ползвателите й, но грижата за личното здраве трябва да бъде приоритет за всеки от нас.

Източник: https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/05/02/3169953_kak_da_postroim_zdrave/

Прочети повече
SGI офис блиц: Никола Георгиев …

Никола Георгиев e архитект в Stephen George International България. Той е Associate architect и отговаря за ръководенето на проектите – комуникацията с клиентите, комуникацията с подизпълнители, инженери, сформирането на вътрешен екип, който да работи по проекта.

Коя е твоята суперсила?
Н: Суперсила? Само за една ли трябва да говоря? По принцип съм се стремил да се развивам като балансирана личност. Защото това е много важно, за да можеш да вземеш една идея, да я поемеш от идеята на клиента и да я претвориш в нещо истинско и реално. Да работиш с хора – както твои колеги, така и външни изпълнители. И бих казал, че суперсила… не се сещам коя, но може би търпението.

Какво не знаят хората за архитектите?
Н: Твърде често хората имат крайни мнения за архитектите. Едната част от хората мислят, че архитектите се занимаваме с някакви съвсем абстрактни неща и дори не искат да се допрат до това нещо – непонятно им е. А другата част пък просто си мислят, че нищо не правим. Архитектът е човекът, който е техният помощник в сбъдването на идеите им. Не е нещо, което, примерно: имаш идея и архитектът иска да направи нещо свое или собствено. Добрият архитект е този, който взима твоята идея, разбира нуждите ти – твоите или на обществото (каквато е задачата) и ги въплътява в нещо истинско.

Какво си мечтаеш да проектираш?
Н: В миналото бих казал, че това е небостъргач – даже съм го казвал. Обаче сега съм на друго мнение. Бих казал, че искам да проектирам нещо като… някакви пространства, свързани със социалното общуване между хората. Това могат да бъдат отваряне на нови площадни пространства в съществуващата гъсто застроена градска среда. Това могат да бъдат също така модерните изпълнителски центрове, където хората комуникират не толкова чрез диалог, а чрез своята себеизява. Това е много актуално в днешно време и си мисля, че архитектурата трябва да отговори на това търсене, на тази потребност на хората.

Какво е най-голямото предизвикателство в Stephen George International България?
Н: Това е динамиката на работата, динамиката на екипите, които сформираме според различните по мащаб проекти, по които работим. Това е ежедневно предизвикателство, което в същото време много зарежда. И, минавайки всеки ден през тези неща, то те зарежда да искаш да постигнеш още повече и повече. То е хем предизвикателство, хем е и батерия за твоята работа.

Защо Stephen George International България?
Н: Аз бих казал Stephen George, защото нашата мотивация е много ясна. Ние искаме да предоставим качествена среда на живот, качествена среда на работа, качествена среда на отдих. И винаги във всеки проект се стремим да вградим като минимум нашите вътрешни принципи, независимо какво е заданието.

В коя от сградите, които си проектирал, би живял, или би работил, или нещо би се случвало вътре?
Н: Това би била къщата Fans House, в която доста работихме двама колеги в екип. И сме вградили доста от мислите си в нея. И вярвам, че хора, които биха живели в нея, ще усещат, че пространствата са премислени, връзката им с терена е добре премислена. Това, убеден съм, се отразява на ежедневието на хората и на техния живот.

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава всеки архитект?
Н: Увереност на първо място. Но всичко е свързано с микс от качества. Хубавото на работата в екип е, че може да се вземат различни индивидуалности и всеки да допринася посвоему със своите способности за крайния резултат.

А защо увереност тогава?
Н: Защото нашето поле на работа е такова, че ние работим творчески, технически с клиенти, с подизпълнители. Трябва да показваш винаги увереност в себе си, за да може хората около теб да се зареждат с това нещо.

Какво би променил в градската среда, ако имаше неограничена свобода и неограничен бюджет?
Н: Може би основното нещо, което мисля, е да се осъвременят начините на транспорт, на комуникация в градската среда. Днешните средства като че ли жертват бъдещето на градовете, за да решат днескашните им проблеми. Би ми се щяло да помислим цялостно – човечеството и архитектите, за решаването на този въпрос: да преминем към устойчиво, изцяло устойчиво развитие на градовете.

Какво е антетка?
Н: Антетка е много странна дума. Някой път и аз се чудя дали трябва да я използвам въобще. Но накратко, за да знаят хората, това е информация в табличен вид, която всеки архитект, инженер слага на всеки чертеж, за да е ясно кога е издаден, от кого е издаден, за кого е предназначен, какво съдържа.

Кой е последният урок, примерно в последната година или в последната седмица, какво научи, най-скоро?
Н: Че винаги има какво да се учи. Това е урокът, който продължавам да си го научавам. И всъщност преди мислех, че това може би е недостатък, докато сега си мисля, че това е нещо хубаво. Защото в пътя е истината, както се казва тази фраза. И човек винаги има какво да научи и винаги си мисли, че му остава малко, за да има почти цялото знание. Като го вземе това знание, вижда, че има още два пъти по толкова.

Спортът?
Н: Спортът? Моят спорт, това е плуването. И мисля, че като цяло спортът е много важен за хората. И специално аз, бъдейки млад баща, си мисля, че съм пряк пример за това, с каквото те захранят в началото, в ранна детска възраст, това ти остава за цял живот. И затова е много важно да можем да предоставим ние на децата си правилното място, правилната среда, в която те да спортуват. Разбира се, без това да се превръща във фиксидея.

Прочети повече
Архитект Владислав Дечев от SGI  …

аква е индустриалната архитектура през 2018 година? Как технологичното развитие променя облика на индустриалните сгради? Кои са иновативните сградни решения и технологии в този сегмент? Каква е ролята на проект мениджмънта в строително-инвестиционния процес?

Тези теми коментираха водещи архитекти, строители и инвеститори по време на втория панел на конференцията „Индустриално строителство и инвестиции“, организирана от Градът Медиа Груп. Участниците се запознаха с някои от най-новите и интересни проекти на индустриални сгради, които се изграждат в момента в България.

Такъв е проектът Special Events Group Logistics Center, който се реализира в село Кривина. Той бе представен от арх. Цветан Петров и Калоян Тодоров, главен изпълнителен директор на Special Events Group (SEG) – инвеститор на обекта. Компанията предоставя специализирани услуги за събитийната индустрия, като предлага техническо оборудване, изработване на декори, цялостни концепции за събития, отдаване на мебели под наем и други.

Повече по темата: https://gradat.bg/news/2018/02/02/3122809_industrialnite_sgradi_prez_2018_novi_proekti_i/

Прочети повече
Архитект Стоимен Демерджиев от S …

Офис сградите са важен сегмент от високото строителство, който се развива много бързо. Както преди години моловете се превърнаха в новите градски площади, така сега офисите са новите заводи, в тях се произвежда голям брутен вътрешен продукт, напоследък се превръщат и във втори дом.

Архитектурната лексика се разшири и включи в себе си психология, биология, IT, инфраструктура. За офис сградите вече се говори на инфраструктурен език. Производителите на асансьори представят трафик прогнози за пътникопотоци, архитектите проучват съществуваща квартална техническа инфраструктура, за да запазят комфорта на обитаване, компаниите за електросистеми и комуникации говорят, че от първа необходимост е осветеността и WiFi, те са едва ли не най-важната част от Пирамидата на Маслой, която се отнася за потреблението на хората. Защо е всичко това? За да се повиши производителността на труда на работещите в съответната бизнес сграда, за да се снижат разходите за наемателите и хората, които работят там да почувстват офиса като свой втори дом: производителността на труда се вдига с 25% от гледката навън, с още 10% от прекрасни ОВК системи – на неподходяща ОВК система се дължат до 35% от болничните на наетите в сградата работници…

Повече информация по темата можете да прочетете тук:
https://gradat.bg/news/2018/04/18/3165054_ofis_sgradite_ot_nov_zavod_i_hub_za_uslugi_i_transport/

Прочети повече
Аrea 52 и уникалната идентичност …

Aко се доверим на градските легенди за хубавите и стилни в интериорно отношение места, ще разберем, че в легендите винаги има доза истина – и това е истината, която връща хората отново там. Разбира се, готините градски локации, в които всички елементи са в хармония няма как да не направят впечатление и да не се запомнят.
Такова място е един наскоро появил се епицентър на забавлението – AREA 52, най-големият батут парк в България, който отвори врати през декември 2017г. и не спира да събира почитатели, дошли да предизвикат гравитацията, да поскачат на батут заедно с децата си, сами, с приятели, или пък дошли да се насладят на някое от другите предизвикателства на това енергично място – космически забивки, бягане по стена, гладиаторски битки, интерактивна стена, скачане на въздушна възглавница, баланс по опънато въже и катерене по маймунски блокчета, подвижни греди и тренировъчна мрежа.

Но как се стигна до създаването на този проект? Кое беше най-трудното предизвикателство в създаването на батут парка?

„Интересното за този проект е, че заданието изискваше от нас да създадем една уникална идентичност на парка – собствена запазена марка, която може да се мултиплицира и в други обекти, както и във франчайз модел. Решихме да работим само с три цвята в интериора, за да могат хората лесно да запомнят интериора му и да го разпознават сред останалите обекти. И когато срещнат комбинацията от оранжево, графит и бяло, да направят асоциация и да си кажат – тези три цвята са тук, значи и Area 52 е тук”, разказва архитект Деница Княжевич, която използва професионален опит в архитектурата и интериорния дизайн, за да създаде отличителната визия на парка и всички елементи в нея.

Концепцията, разбира се идва от заигравката с името на Зона 51 в САЩ (американски свръхсекретен военен полигон, официално ползван за проектиране, създаване и пробни полети с нови летателни апарати, но реално спечелил си славата на мястото, където НАСА държи извънземните.). Всеки от избраните цветове въздейства психологически и кореспондира с разпознавам космически елемент – ярко оранжевото е препратка към планетата Марс, тъмното космическо сиво символизира безкрая на Космоса и бялото – светлината на слънцето и звездите.
Паркът се простира на площ от 1500кв.м. на ниво 0 в Sofia RIng Mall и разполага с кафене за 50 души. Интериорът на AREA 52 Cafe е модерен, артистичен и изчистен.
В Area 52 архитектурата и интериорният дизайн са много тясно обвързани помежду си. Архитектурната работа е съвсем скромна и целта е да се пригоди едно помещение за съответната цел, като в него се отделят три зони – зона кафене, зона рецепция, зона инструктаж и няколко помещения за обслужване на посетителите на парка. Останалата работа по завършването на проекта е предимно интериорна – избор на настилките, избор на правилните осветителни тела и на правилното обзавеждане.
Стенните декорации на батут парка потaпят посетителите в абстрактно илюстрирано пространство, специално създадено за зоната, в което от почти всеки ъгъл може да ги изненадат дружелюбни роботи и ракети.
Видимите инсталации в комбинация с бетоновите колони и тавани, подчертават концепцията за космическо-технологично изживяване, а високотехнологичните настилки подсказват за най-новите технологии при материалите.

Най-важният технически аспект от работата по AREA 52 e правилният избор именно на материалите. Основен елемент са настилките, за изборът на които се изисква да се познават много добре всички компоненти на материала; да се знаят отделните слоеве и рейтингът против подхлъзване на повърхностния слой. В България няма приет стандарт за него (в Европа – също), затова нашият архитектурен екип работи с доказан немски стандарт. Той ни дава възможност за адекватен избор на съответната настилка в зависимост от предназначението и особеностите на даденото място, както и ни гарантира безпроблемна и безопасна експлоатация от посетителите.
Друг важен момент е правилният избор на осветлението. То трябва да бъде достатъчно силно, за да позволи добрата ориентация на посетителите и предотврати евентуални инциденти, но в същото време трябва да бъде добре регулирана и димирана, за да не ги заслепява.
Целият проект е създаден и реализиран за период от два месеца и половина.

 

 

 

Прочети повече
Архитект Владислав Дечев от SGI  …

 

Като един от участниците в конференцията „Индустриалните сгради през 2018: Нови проекти и високотехнологични решения“, архитект Владислав Дечев от от Stephen George International – България говори по темата, че е необходим т.нар. cost manager или управител бюджетиране, които да бъде ангажиран с концепирането на бюджета на проекта, за да бъде един проект успешен.

Участниците в панела „Индустриално строителство и инвестиции” коментираха, че най-новата тенденция във фазата на проектиране е изработването на подробен модел на разходите, които биха възникнали при бъдещата експлоатация на сградите.

Повече информация за конференцията можете да прочетете тук: https://gradat.bg/news/2018/02/02/3122809_industrialnite_sgradi_prez_2018_novi_proekti_i/

Прочети повече
Жилищна сграда на SGI получи наг …

Архитектите Владислав Дечев и Стоимен Демерджиев  от Stephen George International  за наградата в конкурса „Сграда на годината“ в категорията „Устойчивост, строителство, жилищна сграда“ – гости в предаването  „Още от деня“.

Арх. Стоимен Демерджиев сподели, че София е град с множество слоеве, които могат да бъдат намерени в малко европейски градове. Столицата ни „със своята хилядолетна история носи по един слой от своето минало и няма как да не ни хареса. На нас, като новото поколение архитекти и строители на София, мисля, че се пада тежката задача да запазим историята и да влезем със смела крачка в бъдещето“.

Целият разговор можете да гледате тук: https://www.bnt.bg/bg/a/zhilishcha-i-gradska-sreda-inovatsii-i-tekhnologii

Прочети повече
SGI с награда в конкурса „Сграда …

За нас е голяма чест да съобщим, че  жилищна сграда  „Изгрев 132“- проект на инвестиционната компания ACME, проектиран от Steven George International, получи първата награда “Зелена сграда“ в категорията „Устойчивост, строителство, жилищна сграда“ на престижния конкурс „Сграда на годината“ 2017 г.

Прочети повече
Тенденции в устойчивото градско  …

Цялостното въздействие, което градоустройственото планиране оказва върху живота ни, е неизмеримо – то потиска и вдъхновява, забързва и забавя и при всички случаи оказва огромно влияние върху всеки обитател на градската среда.

Градоустройството е физическото измерение на доброто общество и живата история на човешкото развитие. За мен това е най-висшата дисциплина в архитектурната професия и наследството, което поколения наред ще виждат.

Концепцията на градското планиране в Европа датира още от древна Гърция, след което Ренесансът с находчивост и доза смелост поставя градския дизайн в голям мащаб, а от XVIII век тенденциите се променят значително според социалната изискванията на времето. Учим се от грешките и успехите през структурната история на градоустройството в целия свят, както и от отрицателните въздействия на индустриализацията след войната и ефекта им върху благосъстоянието на гражданите.

В началото на XXI век имаме нова динамика, която силно повлиява съвременния процес на планиране и е резултат от нуждата да решим екологичните проблеми, с които се сблъскваме.

„Най-голямата и най-възхитителната форма на мъдрост е тази, която е необходима за планирането и разкрасяването на градовете и човешките общности.“
Сократ

Устойчивото планиране е може би най-важното условие за успешно градоустройство днес.
Ролята му в застроената среда се е развила през последните петдесет години и в резултат на климатичните промени и рекордни метеорологични събития се оказва не само тенденция, но и жизненоважна необходимост.

Прочетете целия текст в рубриката на Stephen George International в сп. „Градът“ :

https://gradat.bg/news/2018/01/10/3109982_stephen_george_international_tendencii_v_ustoichivoto/

***

Alexander Daw
Regional Director

Stephen George International

Business Center Bellissimo, Block A, 10th floor
102 Bulgaria Blvd., Sofia 1618, Bulgaria

Прочети повече
Проектът ни –  реновирания …

Проектът представлява реконструкция и реновация на съществуващ многофункционален комплекс с търговска и офис функция, състоящ се от две тела с различни етажни височини

Първата фаза от обновяването включва западната част на обекта – нисък обем с ортогонална форма и централно атриумно пространство с коридори и отдаваеми части около него. Проектът предвижда сградата да се превърне в офис център с 12 000 кв.м разгъната застроена площ, отделен вход с лоби и връзка с търговския център. Офисите ще бъдат от тип „отворено пространство“, всеки етаж ще разполага с 3 сървърни помещения и 3 самостоятелни санитарни възела, което ще позволява вариативно функционално разпределение.

В атриумното пространство има вътрешното стълбище, което се премахва и се заменя с 3 асансьора, свързващи всички нива. С това се допуска повече светлина в сградата и офисите, а усещането се подчертава и от изчистения и светъл интериорен дизайн.

Втората фаза на проекта включва реновирането на търговския център – високият обем. Сградата ще предлага 3 търговски нива с площ 35 000 кв.м и 3 надземни паркоетажа с 1200 места.

Във фазата на идейния проект като проектанти бяхме изправени пред редица предизвикателства, а работата ни трябваше да реши множество проблеми, коментират архитектите от Stephen George International.

Можете да прочетете целия материал в сп. Градът: https://gradat.bg/news/2017/11/28/3086632_renoviraniiat_turgovski_kompleks_plovdiv_plaza_shte/

 

Прочети повече
Изпълнителният директор на SGI с …

Основното изискване на новия клиент е осмислена функционалност – оптимално използване на пространството във всяко помещение в сградата. Фасадата също не трябва да бъде само красива, но да има и функция – например да бъде дишаща, да е изградена от материали, които стареят добре във времето. Това са новите изисквания на предприемачите, които идват в нашето архитектурно бюро. Те са наясно, че този продукт струва малко повече, но той дава добавена стойност на сградата, обясни арх.Тихомир Казаков, изпълнителен директор, Stephen George International.

Повече детайли по темата можете да научите от тук: https://gradat.bg/news/2017/11/09/3074389_balrec_2017_lipsvat_kachestveni_jilishta_za_noviia/

Прочети повече
Може ли домът ни да ни разболее? …

Колко градуса трябва да поддържаме температурата в офиса и у дома и каква е взаимовръзката между архитектурата и здравето ни? Гостува архитект Стоимен Демерджиев.

Замърсяването на въздуха в дома ни може да бъде 5-6 пъти по-голямо от това на улицата. Една от причините е, че се отделят вредни газове от мебелите, от боите, с които са боядисани стените.

През зимата прозорецът не може да стои постоянно отворен, затова е добре да ползваме машини за почистване на въздуха. Вече има и вентилационни системи с обмен на топлина, така че въздухът, който влиза в стаята, да не е толкова студен.

Много е важно да имаме плътни завеси и да спим на тъмно, защото организмът ни е създаден да живее в цикъла светлина/тъмнина. Тъмнината е нужна, за да се отделят в тялото ни определени хормони.

По темата говори архитект Стоимен Демерджиев – директор на Stephen George International говори в интервю за предаването „Преди обед“ по bTV:

 

https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/mozhe-li-domat-ni-da-ni-razbolee.html

 

 

Прочети повече
В здравословната сграда въздухът …

Доброто проектиране на дома го прави здравословен и евтин за обитаване, убеден е архитект Стоимен Демерджиев.

Арх. Демерджиев е възпитаник на Политехническият Университет в Милано, Италия, където се дипломира с отличие в специалност „Градска Архитектура“. По време на и след следването си, той си сътрудничи с различни архитектурни и инженерни студия в Ломбардия, придобивайки широка гама от професионален опит. По настоящем арх. Демерджиев е директор в Софийският офис на британското архитектурно студио Стивън Джордж Интернешънъл, като оглавява проектирането на широкомащабни градоустройствени проекти, жилищни и офисни сгради предназначени за българския пазар.

Архитект Демерджиев, съвременната медицина нарича синдром на болната сграда голяма група от оплаквания, които се появяват в резултат на неподходящи условия в дома или офиса. От гледна точка на архитекта, коя сграда е болна?

Въпросът не засяга само сградата сама за себе си, а и цялата градска среда, в която по-голямата част от населението на България живее.

Днешният човек прекарва около 80 процента от времето си в затворени помещения, в конструирана среда, и здравето ни до голяма степен завиди доколко тази среда е пригодна всички наши физиологични процеси да протичат нормално и да ни създава нужния температурен, дихателен, зрителен и всякакъв друг вид комфорт. Той до голяма степен зависи от външната среда и доколко изграждането на кварталите и отделните сгради е съобразено с урбанистичните и природни дадености. За съжаление, и последните сравнителни данни показаха, че в София замърсяването на въздуха, например, е над допустимите норми. Няма как това да не се отрази на здравето ни като цяло, но ефектът може да се минимизира чрез коректно архитектурно проектиране, използване на възможностите на съвременните строителните технологии и залагането на подходящите сградни инсталации. Въздухът, неговата чистота и влажност е само един от аспектите. Дори да заобиколим темата за ефектите от човешката дейност върху природата, не можем да подминем факта, че конструираната среда е отговорна за почти 40 процента от отпечатъка от вредни емисии в глобален мащаб. В числото са акумулирани данните за консумацията на енергия, за изграждането, за самия жизнен цикъл, за отопление или охлаждане, стигайки до разрушаването на сградата, грижата за отпадъците от нея и всичко останало.

Наред със замърсяването на въздуха има и други рискови фактори  – светлинни, шумови, с които сме свикнали и не ги забелязваме или не ги причисляваме към замърсяването, което руши здравето ни. Комфортът ни зависи дори от подсъзнателния ефект, който естетическата среда на града, квартала, дома, офиса, имат върху нас. Тази страна винаги се пренебрегва, но със сигурност не е случайно твърдението, че средата формира съзнанието.

Проблемът „болна сграда“ е комплексен. И всички обитатели на даден хабитат, и най-вече всички ние, които сме в строителния бизнес, имаме отговорност за избягването му. Самата сграда може да бъде болна – некачествено изградена, но може да бъде „болна“ и с ефектите си върху здравето на нейните обитатели. Двете неща са тясно свързани. Ако сградата се появи с „вродени“ увреждания поради некачествени материали или е лошо конструирана, тя поражда сериозни проблеми за здравето на хората, която я обитават и са нужни много усилия дефектите да бъдат поправени. А когато става дума за цялостни системи, е още по-сложно. Например все още има тръби за водопроводната мрежа, които влизат в категорията направени от рискови материали. Цели градове са изградени с тях в средата на миналия век, но малко хора знаят, че материалът е канцерогенен, а на места още не е подменен. Друг рисков строителен материал – оловните бои, слава богу, отдавна е забранен. В напредналите държави дори заплащат на хора и организации, които искат да отстранят такива стари замърсявания от имотите си.

Ако искате да научите от какви други заболявания страдат градовете и още детайли по темата, можете да прочетете цялото интервю тук: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6515583

 

 

 

Прочети повече
SGI България участва в събитие   …

Нашият директор – архитект Александър Дау бе един от ключовите лектори в панела „Търговски сгради“ – дискусия за тенденциите в дизайна и редизайна на съвременни търговски обекти и решения за интериорен дизайн за по-атрактивни търговски площи. Подробна информация по темата можете да прочетете в цялата публикация на сп.Градът: https://gradat.bg/news/2017/09/28/3049931_building_innovation_forum_2017_tendencii_pri/

Прочети повече
SGI участва в Първата национална …

Нашият оперативен директор и специалист по проектиране на индустриални и логистични сгради Владислав Дечев бе официален лектор на Първата национална конференция за индустриални имоти – БГ Склад, която се проведе тази седмица в Пловдив.  В линка по-долу можете да гледате видео от цялата конференция: https://www.youtube.com/watch?time_continue=1903&v=HNp_qD0mTGo

Прочети повече
Съвременни тенденции  в офис обз …

арх. Тихомир Казаков,
управляващ директор на Stephen George International – Bulgaria

 

Без съмнение нашият свят се променя. Все по-често говорим за глобално затопляне, нарастване на населението, недостиг на природни ресурси, нужда от промяна на икономическите системи и ценности. Работодателите са променили драстично отношението си към интериорния дизайн и все по-често използват експертния опит на интериорните дизайнери и специалистите по обзавеждане, за да създадат офис пространства, които да подобрят бизнес постиженията и морала на служителите.

Щастливият служител е продуктивен и затова изграждането на пространство, което е хармонично за всички страни, вече не се счита за лукс, а за задължително условие. Организирането на едно такова пространство с качествени и устойчиви материали, оптималната синергия между функция и естетика по отношение на вложените ресурси, присъства като неизменна част в заданието на клиента.  В този ред на мисли интериорният дизайн е изгубил чисто декоративната си роля и се стреми да придаде функционална осмисленост към чистата естетика.

Методите и принципите залегнали в основите на градоустройството и проектирането са паралелни на тези, които се решават от архитекти и дизайнери, ангажирани със създаването на офис пространства и работни места. В този контекст съществуват четири основни предизвикателства – и възможности – да се създадат здрави, първокласни сгради и работни пространства: Да се ​​насърчи движението / физическата активност; Включване или привличане на природата; Намаляване на шума и смущенията; използването на материали, които спомагат за създаването на безопасна, удобна и вдъхновяваща среда.

Още с архитектурната планировка на сградата може да се насърчи движение в офисния пейзаж, чрез включването на достъпни открити стълбища с множество площадки отворени към активни пространства, многофункционални съоръжения за фитнес/отдих на място, и разнообразие от различни по мащаб, отворени и затворени пространства, които насърчават хората да се придвижват, общуват или се съсредоточават върху дадена задача. Регулируемите работни бюра, дават възможност за честа смяна на позата, за да намалят умората и стресът на ставите и мускулите, да горят калории и да стимулират кръвообръщението, което има многобройни ползи за здравето, включително засилена когнитивна функция.

Концепцията за биофилен дизайн генерира нови идеи за организиране на работните пространства, които да включват или да привличат природата, променят не само интериорните елементи на офиса, но и начина по който функционира. Изследванията показват, че чрез интериорните решения с  елементите на естествения свят:  дневна светлина, чист въздух, растения, вода, естествени материали, декоративни мотиви и функционална планировка, извлечена от принципите на природата, можем да подобрим физическото и психическото здраве на обитателите на сградата.

За да се улесни това, в офис обзавеждането се използват по-ниски стени между бюра, места за срещи, телефонни кабини, отворени  пространства за хранене.  Офисът е вече място за творчество, с изисквания за пространства за плавни и спонтанни взаимодействия, но комфортно тихи, които намаляват шумовия фон и възможността за смущения по време на работния процес.

В днешно време клиентите във всички сектори търсят еклектичен микс от материали, които не само са визуални, но и практични и издръжливи. Внимателно изработени, контрастиращи материали и текстури подтикват ангажираността и производителността сред служителите, като добавят визуалното тегло към пространството и им дават уникална среда за работа. От съществено значение при избора на материал е неговата звукопоглъщаща стойност, тактилни качества и визуално богатство на цвят, шарки и текстура. Изборът на подходящите материали и начините на комбинирането им – независимо дали са регенерирани дървени панелни инсталации, изложени бетонни подове или тъкани – е от ключово значение за осигуряване на дълголетие и постигане на цялостен външен вид.

Имайки предвид човешкото въздействие върху естествената среда, както и въздействието на естествената и изградената среда върху човешките възприятия, можем да твърдим, че съвременния офис дизайн е нещо повече от естетика, комуникация или създаване на конкретен продукт. По-скоро трябва да се изгражда като процес на интегративно мислене – синтез на дизайна, технологиите, науката и хуманистичните принципи .

 

 

 

 

 

Прочети повече
Гледната точка на един архитект  …

Голяма част от работата на архитекта е да работи предварително с инвеститори и предприемачи, да им помогне да структорират своя бизнес план, още преди да бъдат сключени сделки за земя,да бъдат изготвени архитектурните проекти и прочие. Правим предварителни проучвания  на тенденциите и големите решения в целия сектор  , които ще засегнат пазара през следващите месеци. С някои изключения , същността на архитектурата не е в това да проектираме следващия забележителен монумент за градската среда, колкото и да ни се иска… Архитектурата е практическо начинание за създаване на красива околна среда и сгради, но спазвайки финансовите и физически ограничения. Ние, заедно с клиента и управленския екип, изграждаме структурата на бизнеса, което ще окаже значително влияние за по-нататъшното цялостно развитие след години.

Пазара на имоти: През последните 13 години , сме свидетели на същите тенденции, на които и всички останали, от хаотичния пре-кризисен балон, през финансовата криза до положението на което сме в момента. През всички тези периоди фирмата ни е участвала в едни от най-големите проекти в България и пряко сме наблюдавали промяната в това как индуструята,компаниите и конкретно архитектите създават и изпълняват проекти през времето. Въпреки че периода преди рецесията има за какво да бъде критикуван, има и някои добри практики, които възникват именно тогава, а именно навлизането на независимия ръководител ( мениджър) на проекта, назначаването и на професионален мениджър за финансовия план – разходите за проекта и изпълнението му, разбира се – устойчивото проектиране и оценка.. Това са само някои от услугите, които започнаха да се установяват в страната при навлизането на все повече чуждестранните инвестиции. Тези услуги отчасти важат и днес. Ние и другите в бранша, със сигурност бихме приветствали един по-унифициран и общ практически подход към изграждането на строителните поръчки. Въпреки това, 2017 е много активен период, в който се създават грандиозни проекти, качеството на работа за всички професии в строителната индустрия е значително по-високо от всякога, пазарът е конкурентен, което автоматично елиминира некоректните практики и некачествените услуги. Клиентите изискват повече, което означава, че трябва да сте поне малко опитни, за да сте проспериращи.

Градоустройствено планиране и големи по мащаб обекти: Успешното градоустройствено планиране създава пространство и задава стойност. По- голямата част от работата ни на местно и интернационално ниво е за имоти със смесена функция съчетаващи в себе си околна среда, работна среда и жилищни пространства. Това е сектор, в които SGI има дългогодишна история и опит, което ни позволява да извлечем значителен опит. Garitage Park е може би най-известният в България в момента и е добър пример за това как противоречивите употреби могат да бъдат организирани по такъв начин, че да допълват функциите си и да създават ценен и желан имотен продукт. Когато започнахме Garitage Park клиентите бяха изключителни с вижданията си и готовноста да се запознаят с най-добрите практики и да инвестират предварително в своите амбиции за дизайн и устойчивост. С наша помощ те разбраха ползите от всичко това, предварително, и понастоящем са възнаградени за  отдадеността си при изпълнението на проект много над очакванията и изискванията заложени на пазара в момента. Голяма част от изпълнението на тази визия и качество е заради следването на международните стандарти за методология за устойчиво развитие, в конкретния случай с Garitage, това е BREEAM, международен и унифициран метод за подобряване, измерване и сертифициране на устойчивостта на мащабни планове.  BREEAM  предоставя на архитекти, изпълнителни и клеинти практическа рамка, която да следват в навлизането във важен сектор като еко строителство и отговорно и устойчиво развитие,отрасъл все още в начален етап в България.

Секторът на жилищатното строителство може би е най-масов и разработен у нас и въпреки че в момента наблюцдаваме бум на строителството, все още има силно вътрешно търсене на пазара. Заплатите се увеличават всяка година, хората наистина търсят по-добър жизнен стандарт, особено с течение на времето, тъй като търговските места на поколенията и старите сгради не отговарят на очакванията за съвременния начин на живот. Конкуренцията ни води до ниски цени, което води до това, което считаме за конкурентна, но стабилна ситуация. Как можем да създадем по-добър продукт? По-устойчив дизайн и повече фокус върху енергийната ефективност със сигурност. Обикновено след рецесията се отделя повече внимание на качеството на дизайна на подово оформление и на качествените жилищни пространства, които работят ефективно.

Alexander Daw
Regional Director

Stephen George International

Business Center Bellissimo, Block A, 10th floor
102 Bulgaria Blvd., Sofia 1618, Bulgaria

Прочети повече