SGI Офис Блиц: Стойчо Илиев

Кой е най-приятният процес от работата ти? С: Най-приятният процес е стартът на всеки проект, когато той все още е свеж. В общи линии, тогава се бълват идеи отвсякъде. И наистина протича криейтив процес между нас.

Кой е най-интересният проект за теб? С: Самото звено за визуализации, което аз водя, е най-интересният проект, който правя и вече в последните 3-4 години се стремя да развивам. Не мога да отлича някой конкретен проект, всички са интересни сами по себе си. Така че, интересното наистина е това – развитието на самия отдел, на това, което правим. И това е най-голямата ми гордост в SGI.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти? С: Предизвикателство беше може би Garitage Park, защото е много голям проект. Трябваше да правим голям брой кадри. Правихме анимация, която беше доста комплексна – 3D, 2D. Трябваше да се комбинира всичко. И сроковете бяха пак много кратки. Буквално беше всичко до последната минута. И може би това е проектът, най-голямо предизвикателство досега, който сме правили.

Най-ценният урок в SGI? S: Най-ценният урок със сигурност е, че нищо финално не е финално и винаги последното е предпоследно. Това е нещо, което сме научили ние в нашата работа. И другото, също важно, е, че може би човек трябва да поставя екипа си на първо място, за да изгради една такава връзка между хората. Знаеш, че можеш да разчиташ на хората си и може би това е нещо, което научих в последните години – как да го правя и как да поддържам нивото на работа, благодарение на това нещо.

Какво остава невидимо във визуализациите? С: Във визуализациите остава невидима работата зад тях. Това клиентът, общо взето, не го вижда. Но понякога зад визуализацията се крие наистина денонощна работа. И реално самите визуализации са продуктът, който се представя пред клиента.

Как изграждате моста между представата на архитекта и визуализацията? С: Това е най-важното – да усетиш от архитекта неговата идея и как да я реализираш. Малко фантазия, малко планиране и нещата се случват. Но наистина това е може би най-трудният момент – да усетиш самия архитект как иска да покаже своята сграда.

Как се чувстваш, когато видиш проекта си реализиран? С: Първо, аз гледам доста критично на завършените проекти. Винаги търся някакви грешки и какво е можело да направим още и защо не сме го направили. Което се случва, защото не сме имали достатъчно време. Защото има различен тип визуализации. Понякога са концептуални, при които не се държи чак толкова на реалистичността на самите визуализации. В други случаи, особено когато визуализацията се използва пред община и някаква институция, тогава вече се гони доста голяма реалистичност – от гледна точка на околна среда, озеленяване, материали. Всичко, което правим, трябва да отговаря на действителността. И това ни се изисква, съответно, от клиентите. Но когато става въпрос за концепция, там вече има повече свобода – картинката просто трябва да бъде красива. Да бъде нещо, което ще впечатли клиент, инвеститор, или за когото е предвидена.