• +359 (0)2 419 9059

В здравословната сграда въздухът трябва да се обменя поне веднъж на час


26th октомври 2017

Доброто проектиране на дома го прави здравословен и евтин за обитаване, убеден е архитект Стоимен Демерджиев.

Арх. Демерджиев е възпитаник на Политехническият Университет в Милано, Италия, където се дипломира с отличие в специалност „Градска Архитектура“. По време на и след следването си, той си сътрудничи с различни архитектурни и инженерни студия в Ломбардия, придобивайки широка гама от професионален опит. По настоящем арх. Демерджиев е директор в Софийският офис на британското архитектурно студио Стивън Джордж Интернешънъл, като оглавява проектирането на широкомащабни градоустройствени проекти, жилищни и офисни сгради предназначени за българския пазар.

Архитект Демерджиев, съвременната медицина нарича синдром на болната сграда голяма група от оплаквания, които се появяват в резултат на неподходящи условия в дома или офиса. От гледна точка на архитекта, коя сграда е болна?

Въпросът не засяга само сградата сама за себе си, а и цялата градска среда, в която по-голямата част от населението на България живее.

Днешният човек прекарва около 80 процента от времето си в затворени помещения, в конструирана среда, и здравето ни до голяма степен завиди доколко тази среда е пригодна всички наши физиологични процеси да протичат нормално и да ни създава нужния температурен, дихателен, зрителен и всякакъв друг вид комфорт. Той до голяма степен зависи от външната среда и доколко изграждането на кварталите и отделните сгради е съобразено с урбанистичните и природни дадености. За съжаление, и последните сравнителни данни показаха, че в София замърсяването на въздуха, например, е над допустимите норми. Няма как това да не се отрази на здравето ни като цяло, но ефектът може да се минимизира чрез коректно архитектурно проектиране, използване на възможностите на съвременните строителните технологии и залагането на подходящите сградни инсталации. Въздухът, неговата чистота и влажност е само един от аспектите. Дори да заобиколим темата за ефектите от човешката дейност върху природата, не можем да подминем факта, че конструираната среда е отговорна за почти 40 процента от отпечатъка от вредни емисии в глобален мащаб. В числото са акумулирани данните за консумацията на енергия, за изграждането, за самия жизнен цикъл, за отопление или охлаждане, стигайки до разрушаването на сградата, грижата за отпадъците от нея и всичко останало.

Наред със замърсяването на въздуха има и други рискови фактори  – светлинни, шумови, с които сме свикнали и не ги забелязваме или не ги причисляваме към замърсяването, което руши здравето ни. Комфортът ни зависи дори от подсъзнателния ефект, който естетическата среда на града, квартала, дома, офиса, имат върху нас. Тази страна винаги се пренебрегва, но със сигурност не е случайно твърдението, че средата формира съзнанието.

Проблемът „болна сграда“ е комплексен. И всички обитатели на даден хабитат, и най-вече всички ние, които сме в строителния бизнес, имаме отговорност за избягването му. Самата сграда може да бъде болна – некачествено изградена, но може да бъде „болна“ и с ефектите си върху здравето на нейните обитатели. Двете неща са тясно свързани. Ако сградата се появи с „вродени“ увреждания поради некачествени материали или е лошо конструирана, тя поражда сериозни проблеми за здравето на хората, която я обитават и са нужни много усилия дефектите да бъдат поправени. А когато става дума за цялостни системи, е още по-сложно. Например все още има тръби за водопроводната мрежа, които влизат в категорията направени от рискови материали. Цели градове са изградени с тях в средата на миналия век, но малко хора знаят, че материалът е канцерогенен, а на места още не е подменен. Друг рисков строителен материал – оловните бои, слава богу, отдавна е забранен. В напредналите държави дори заплащат на хора и организации, които искат да отстранят такива стари замърсявания от имотите си.

Ако искате да научите от какви други заболявания страдат градовете и още детайли по темата, можете да прочетете цялото интервю тук: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6515583

 

 

 

Свързани проекти