fbpx
  • +359 (0)2 419 9059

Последни новини


SGI офис блиц: Явор Димитров

Явор завършва ВИАС през 2013 г. Работи в SGI от 5 години и в момента заема позицията Главен архитект.

Специалист е в техническите аспекти на даден проект и работи с  разнообразени софтуери. Владее различни BIM софтуери и работи по проекти както за английския офис в Лестър, така и за българските проекти.

Кой е най-приятният процес от работата ти?
Я: Най-приятният процес винаги е, когато се захващаш с нещо ново. Когато можеш да отприщиш изцяло креативното си мислене. Респективно, след това идва по-трудната част – осъществяването на проекта. Но замисълът винаги е най-любим на всеки в бранша.

Проектът, от който научи най-много?
Я: Проектът, от който бих казал, че съм научил най-много, е един от последните, които завършихме. Той се състоеше в голяма офис сграда и към нея имаше и допълнителна многофункционална сграда, която имаше за цел да изпълнява нуждите на целия офисен комплекс. Нещата, които там научих, са съчетаването на различни функции. Като се започне от търговски площи, през спортни зали, до висококачествени офиси, които са сертифицирани по LEED стандарта.

Кой е най-интересният проект, по който си работил?
Я: Много трудно ми е да определя кой е най-интересният проект, с който съм се занимавал до момента, тъй като всеки проект си има своята специфика. И с това пробужда интерес във всеки един специалист да се запознае и да реши конкретните проблеми. Затова, може би последният, по който съм работил, бих казал, че е най-интересен. Защото това са последните примери за задачи, които е трябвало да реша.

Проектът, с който най-много се гордееш?
Я: Може би е доста изтъркано, но проектът, с който най-много се гордея, и съм правил в този офис, е Garitage Park. Тъй като в него участвам от самото начало – от конкурса, в който участвахме само избран брой архитектурни студиа.

Разкажи ни за някой труден казус, който сте разрешили в SGI?
Я: Може да се погледне по-философски, когато се замислиш, че клиентите, когато идват, не са напълно наясно какво искат да се случи със сградата. Много често те казват, че знаят, и вървят в определена насока. Но когато видят проекта реално с техните насоки, много често сами осъзнават, че се разминават идеите им от това, което са били в началото, до това, което искат впоследствие. Най-трудният казус винаги е в началото – да успееш да убедиш клиента да разбере от какво всъщност има нужда и впоследствие да го пожелае.

Кой е най-ценният урок, който научи в SGI?
Я: Екипът е най-важен. Важно е всички да работят сплотено и в една насока. Когато има разногласия, трябва да се дискутират, да се успее да се вземе мнение, което ще доведе до най-хубавото решение за осъществяването на проекта и на идеите на офиса.

Кой е проектът, който би искал ти да си направил?
Я: Винаги ми е било много интересно, когато обикалям по света, да наблюдавам и да оглеждам не толкова самите експонати в музеите, колкото самата среда, която те изграждат. Затова за мен би било най-хубаво, ако успея един ден в живота си да проектирам истинска изложбена зала и голям комплекс от изложбени зали с музеи и може би информационни центрове.

Коя е най-красивата сграда?
Я: 
Самото определение като най-красива сграда е малко трудно за мен да го възприема. Тъй като сградата до голяма степен зависи от емоционалното състояние на човек, за да може той най-добре да възприеме и да се почувства добре в нея. Затова най-красивата сграда може в един момент да е средновековна кула, докато в следващия момент да търсиш най-новата технологична сграда. Но най-яркият пример, който в момента изниква в главата ми, е операта в Осло, която ме грабва с концепцията си да приветства хората, които могат изцяло да се разходят в нея и върху нея, образувайки своеобразен лабиринт.

Какво е бъдещето на архитектурата?
Я: Бъдещето на архитектурата в световен мащаб би се ориентирало около постигането на нови върхове: най-високата сграда, най-енергоефективната сграда. Докато в локален аспект, бъдещето на архитектурата е да задоволи нуждите на потреблението и на пазара.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
Я: На хората им се предлагат сградите за ползване по най-различни причини: дали те ще работят там, дали ще живеят. Но бизнесменът гледа на тях като продукт. Затова връзката върви винаги много тясна. Бизнесменът гледа тях като чиста инвестиция и продукт, докато самият ползвател – за него си е покупка или инвестиция също така.

Как би изглеждал света без архитектура?
Я: Не мога да си представя света без архитектура, защото това би наложило да се извади една много голяма частица от човешката същност – и това е желанието да създаваш. Независимо дали ще се нарича архитектура и дали ще бъде пряко свързана със сградите, развитието на човек го е довело до този етап благодарение на нуждата си той да развива и да твори.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
Я: По-скоро би ми се искало да сме като рок звездите – всички да ни обожават и да гледат към нас с нетърпение да се срещнат, но в повечето случаи се обръщат към нас като луди гении, които не могат да бъдат разбрани от света.

Прочети повече
SGI офис блиц: Ралица Лазарова …

Ралица Лазарова е завършила Висшето строително училище „Любен Каравелов”. Работи в Stephen George вече 3 години. В момента е Главен архитект и се занимава с ръководене на проекти, координация с клиенти, инженери, посещения на обекти, даване на типови детайли.

Кой е най-приятения процес в работата ти?
Р: Най-приятният процес е работата в екип. Все пак без единен екип няма как да се свърши една работа качествено. Важно за нас е да работим заедно, да вършим всичко в срок. И съответно, вече качеството на продукта, който предлагаме, е високо.

Кой е най-интересния проект по който си работила?
Р: Най-интересният проект, по който съм работила, е Garitage Park. По него съм работила по абсолютно всички части. За мен е интересен, защото съм имала възможността да участвам във всички фази на проектирането, включително и сега по време на строителство.

А проектът, с който се гордееш най-много?
Р: Ако трябва да бъда честна, гордея се с това, че съм архитект. И се надявам всичко, което направя, да не ме е срам от него – това е най-важното. Да мога с гордост да казвам, че съм участвала в този проект, или съм била част от него, или, че някоя идея е изключително и само моя. Надявам се с развитието на професията ми това да се получи, тъй като все пак за един професионалист е необходимо да натрупа опит от 10,15, 20 години, за да може да каже, че е истински професионалист. Затова може би на този въпрос ще успея да отговоря след поне 15 години.

Кой е най-ценният урок, който научи в SGI?
Р: В SGI най-ценното, което получих, е работата в екип. Тъй като екипът ни е доста голям, с много различни хора, с различни идеи как едно нещо трябва да се случи. И най-ценният урок, който продължавам да уча, е всъщност урокът, който ти дават хората.

Труден казус, който сте разрешили в SGI?
Р: Казусите, които са често свързани с нашата професия, обикновено са как да направим нещо, което клиентът иска, как да го направим реално. Тези казуси са абсолютно разнообразни както от техническа гледна точка, така и от законова. Така че, всеки един е специфичен и отделен.

Проектът, който мечтаеш да направиш?
Р: Бих искала да се занимавам и да правя църкви. Това ми беше дипломният проект и се надявам някой ден да имам възможността да направя църква.

Коя е най-красивата сграда според теб?
Р: Ако трябва да бъда честна, за мен сградите в центъра на София, които са от началото на миналия век, са доста красиви и интересни. И те, разбира се, не са характерни за нашата архитектура. Те са по-скоро австрийска архитектура. Така че, смятам, че в центъра на София, повлиян все пак от австрийските архитекти, има много красиви сгради.

Какво е бъдещето на архитектурата?
Р: Архитектурата е все пак вид изкуство. И както всяко едно изкуство има своите течения, така, предполагам, и архитектурата ще става все пак още по-многообразна и по-различна с времето. Така че, бъдещето на архитектурата може би зависи от бъдещето на човечеството.

Какво не знаят хората за архитектите?
Р: Архитектите в България са, поне по мое мнение, доста подценявани като професия. Много често хората смятат, че ние сме просто някаква необходима част, без която, искат, не искат, не могат. Докато за мен архитектурата е нещо важно. Това е обвивката, в която човек живее, работи и, съответно, градската среда, която е неизбежна за едно ежедневие.

Как би изглеждал света без архитектура?
Р: Според мен, ако нямаше архитектура, все още хората щяха да живеят в палатки. Нямаше да има нито сгради, нито улици, нито градски пространства (като площади и паркове). Във всяко едно нещо има частица от някакъв архитектурен замисъл. Дали тя е била от човек, или просто от народното творчество, все пак си е архитектура, която се случва и ние живеем в нея.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
Р: Зависи от гледната точка. Аз бих предпочела да съм луд гений.

Прочети повече
Как се развива проектът за нов ц …

В месеците след спечелването на конкурса, екипът на SGI насочи усилията си в доразвиване на идейното предложение. Следвайки „гръбнака“ на основната концепция, екипът работи по детайлите на ключови за проекта части и изчисти визията за допълнителните към основната територия функции и звена.

Главният подход към Боровец е маркиран от мост, свързващ „Златния триъгълник“ и кабинковия лифт. Търсена е елегантна и запомняща се визия, която да стане символ на курорта. Използвани са естествени материали и лека метална конструкция. Пространството под моста е обособено в информационен център.

В главната търговска сграда е предвидено покрито отворено пространство, което ще може да се ползва целогодишно за организирането на разнообразни мероприятия, фермерски базари и изложения. Проходът е и една от основните връзки между площадното пространство покрай главната улица и вътрешността на територията.

За фасадите на главната търговска сграда ще бъде използвана предимно дървена облицовка. Търсена е динамика чрез прилагане на различни типове фасадни отвори спрямо функцията на различните части. За заведенията за хранене и кафенетата е използвано по-малко остъкляване откъм площада и тротоарната ивица и отворени фасади към вътрешната зелена част на територията, докато търговските обекти са с по-просторни витрини, гледащи към  главната улица.

Динамичната покривна конструкция позволява сградите под нея да се развият в 2 или 3 етажа, като в същото време се запазва усещането за ниско застрояване.

В южната част на имота е ситуирана многофункционална спортна зала. Сградата е остъклена по цялата си периферия, като по този начин се осигурява изглед към парковата зона.

Покривната конструкция е подобна на тази, използвана за търговските сгради, което създава единен облик на новото строителство.

Прочети повече
SGI спечели два приза на престиж …

Международните награди за недвижими имоти отличават най-високите постижения в областта на архитектурата, дизайна и строителството в световен мащаб.

SGI спечели награда в категория Eurocity 2018 – регионална награда, за територията на Европа, за най-добра сграда със смесено предназначение с проекта Kamenitza Park. Екипът на архитектурната компания бе отличен и с Five Stars Award 2018. Тази награда дава право за участие в международния кръг, който определя най-добрите компании в световен мащаб.

За SGI е чест, че получи тези призове за световно признание и отлични постижения в областта на архитектурата.

Нашият екип е горд, че беше избран за победител и поканен на блестящата церемония по награждаването на компаниите от Европа. На церемонията в Royal Lancaster Hotel в Лондон присъстваха арх. Тихомир Казаков – управител на  SGI, арх. Антон Антонов – водещ проектант SGI и инж. Цветослав Павлов – ръководител на проекта Kamenitza Park, Пловдив. Наградите са оценка за качеството на работа, за иновативността и таланта на българските архитекти.

Прочети повече
SGI офис блиц: Златина Цолова …

Златина Цолова завършва „Архитектура” във ВИАС, в катедра „История и теория на архитектурата”. Работи в SGI. от есента на 2014 г. Занимава се с международните проекти, предимно промишлени и логистични сгради за Англия.

Кой е най-приятният процес в работата ти?
З: Най-приятният етап в работата е крайният резултат.

Кой е проектът, от който научи най-много?
З: Научих най-много от Завод за преработка на отпадъци и получаване на електроенергия в Единбург.

Най-ценният урок в SGI?
З: Най-ценният урок е комуникацията с хора от всякакви държави.

Проектът, който би искала ти да си направила? 
З: Мечтата ми е да проектирам музей.

Най-красивата сграда?
З: Най-красивата сграда за мен е тази, която е функционална и контекстуална. Наскоро ми направи впечатление центърът „Солидарност” в Гданск, Полша.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса? 
З: Бизнесът кара архитектурата да се развива, да се самоусъвършенства. И кара архитектите да търсят много нови и интересни решения.

Какво не знаят хората за архитектурата?
З: Хората не знаят, че архитектурата отнема на архитекта много време – психологически да се настрои за работа и да измисли нещо, което да бъде практически добре и функционално.

Как би изглеждал светът без архитектура?
З: Един свят без архитектура няма да съществува.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
З:Архитектите са и рок звезди, и луди гении. Трябва да си луд, за да можеш да издържиш на психологическото напрежение и приумиците на всички. Трябва да си разтърсващ и адаптивен: всичко.

Прочети повече
Арх. Вяра Запрева за Капитал: Ка …

Работата на архитекта е да материализира нуждите на обществото, които се променят с времето. Това, което никога не се променя независимо от времето обаче, е мащабът. Чрез него възприемаме всяко пространство, което обитаваме. Той е ключов за правилното функциониране на обществата и отделните хора. Съзнателно или несъзнателно, всеки от нас усеща това.

Светът се движи напред заради променящите се нужди на човека – както в просперитет, така и в периоди на падение. Промените в икономиката пък с най-голяма сила променят пространствата, които обитаваме – нашите домове, градска среда и работни места. Но и обратното е вярно. Правилното функциониране на най-важните пространства около нас е и основа за икономически напредък и просперитет.

Как пространството влияе върху икономиката

Науката сочи, че за да бъде продуктивен даден човек, съзнанието му трябва да бъде освободено от три основни мисли: за безопасността му (сигурност и комфорт), за осигуряването на прехрана, както и за обитаването на пространство, което дава достъп до неговите интереси. В най-затънтените краища на света все още има племена, които не могат да се развият със скоростта на останалите. Защо? Тъй като не са успели да освободят ежедневните си мисли от изброените по-горе неща.

Развитите общества, които служат за пример на останалите, разполагат в по-голяма степен с най-ценния ресурс – свободното човешко съзнание. Така се развива мисленето, появяват се нови технологии, изобретения, продукти. Качествената среда е основата на всяка развита икономика.

Прочетете повече тук:
https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/10/01/3319404_kak_prostranstvoto_vliiae_na_ikonomikata/

Прочети повече
SGI офис блиц: Антон Антонов …

Антон Антонов е завършил „Архитектура” в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ) в град София и вече 4 години е в компанията. В момента е Principal Architect и ръководи свой малък екип от хора и менажира процеса на проектирането на сгради.

Кой е най-приятният процес от работата ти?
А: Може би са два процесите в работата ми, които са най-приятни. Единият е моментът, в който добавяме финалните щрихи на даден проект, за да го предадем, и последните дни, когато мислим върху всеки детайл. Другият е, когато сградата е готова и мога да видя крайния резултат от моята работа и да усетя удовлетворението от това.

Кой е проекта, от който научи най-много?
А: Както може би при повечето от колегите ми, първият проект, който направих в компанията, ме научи на най-много неща. Всъщност, този проект не е и случаен. Това е първата изцяло жилищна сграда в България, сертифицирана по BREEAM. От нея научих доста, тъй като работих директно с един от ръководителите и създателите на компанията. Научих много относно градоустройствените параметри, как се проектира относно детайлите на сградата, тъй като участвах и в крайното проектиране заедно с хората, които изпълняваха фасадите. Въобще, доста научих относно този проект.


А най-интересния?
А: Най-интересният ми проект всъщност е Garitage Park. Това е най-големият проект, който в момента продължаваме да проектираме с колегите. Този проект е от типа проекти, който може да промени живота на млад архитект като мен, а не само в професионална и практическа насока, а и в личностно израстване. Това отваря много врати и контакти. Позволява ти да се усъвършенстваш в комуникацията с останалите хора, които участват в целия процес.

Разкажи ни за труден казус, който сте разрешили в SGI?
А: За съжаление всички казуси, с които сме се сблъсквали в офиса с колегите, са свързани със Закона за устройството на територията, или т.нар. ЗУТ. В България специално, не съм наясно със законите в другите страни, е доста трудно да направиш добра архитектура, спазвайки закона. Това е наистина трудният момент в нашата професия, защото има много закони и норми, които не са доизмислени и пречат на това да се получи една хубава архитектура. Въпреки всичко, ние даваме всичко от себе си, за да направим добър резултат.

Кой е най-ценния урок в SGI?
A: Най-ценният урок, ако мога да го опиша с една дума, е толерантността. Защото когато дойдох на работа тук, а и все още ме впечатлява, е това, че хората, които са над нас и които ни управляват и са създали компанията, са изключително толерантни към младите архитекти, които искат да се налагат, искат да се развиват, искат да учат. И това е много ценно за мен, защото не навсякъде може да се намери и да се види. Трябва да бъдем по-толерантни към тези, които идват след нас, за да може екипът като цяло да върви добре. И в някакъв момент ние да сме една добре смазана машина, която да е от млади хора, с нови идеи и да правим добра архитектура.

Кой е проектът, който би искал ти да си направил?
А: Би ми се искало да имам възможност да направя историческа сграда, паметник на културата, която да остане хилядолетия след мен.

Най-красивата сграда?
А: Като архитект бих казал, че най-красивата сграда е тази, която аз съм проектирал. Всяка сграда си има своите добри и лоши черти и аз лично нямам изявен фаворит за това коя е най-красивата сграда или най-добрата.

Какво е бъдещето на архитектурата?
А: Ако трябва да съм първоинстинктивен, бих казал, че бъдещето е иновативно. Защото просто всичко е иновация. Всеки ден излизат нови материали, нови способи, нови методи, по които се проектира. Хората стават по-интелигентни, машините също. Всичко се променя страшно бързо и всичко е иновации. Затова бих казал, че бъдещето на архитектурата е иновативно.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
А: Архитектура и бизнес? Ако трябва да коментирам, по-скоро ще ми трябват около 2-3 часа. Но за да бъда кратък, бих казал, че всичко е в баланса: баланс между добрата архитектура и доволния инвеститор и клиент.

Какво не знаят хората за архитектурата?
А:  Хората не разбират колко е значима архитектурата, тъй като, както казах и по-рано, всъщност това, което правим в момента, което проектираме, би трябвало да остане десетки, стотици хиляди години след нас. Както в момента ние определяме за една нация, за един народ от това, което виждаме, че е останало от тях, така след време бъдещите хора ще определят за нас.  След 2000 години хората да знаят всъщност какви сме били.

Как би изглеждал света без архитектура?
А: Ако трябва да отговоря първоинстинктивно и честно, един свят без архитектура би изглеждал хаотичен и нелицеприятен. Но всъщност като се замисля и се огледам наоколо, както в нашата държава, така и в другите държави на континента и на другите континенти, в момента си е пълен хаос. И не навсякъде всичко е много лицеприятно. И поради тази причина не мога да си представя свят без архитектурата, която да постави някакви рамки и граници на всичко това, което се случва в момента.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
А: Аз бих отговорил: защо трябва да се ограничаваме само в тези две неща?

Прочети повече
SGI е сред отличените в конкурса …

Stephen George International представи модерно решение за проектиране на експозиционния център на Велико Търново – първата сграда в бъдещата централна градска част и градоустройствена концепция за развитие, пространствено и устройствено планиране на цялата територия.

В конкурса участваха общо 62 идейни проекта от цял свят, оценявани от 9-членно жури. На първо място е класиран идейният проект на арх. Клаудио Нарди от Италия, а второто бе за проекта на арх. Диего Терна /Италия/.

На трето място е разработката на Stephen George International – единственото отличено българско участие, което спечели освен признание, и парична награда от 10 000 евро.

Концептуалното решение за Нов център на Велико Търново има за цел да:
– Установи връзка между съществуващите пунктови обществени пространства и забележителности – парк Марно поле, паметника на Асеневци, парк Света гора, Стария град и Царевец, използвайки новия център като събирателна точка между тези основни елементи на града.
– Внасяне на живот и активности във границите на разработваната територия, създавайки условия за провеждане на разнообразни събития на открито и закрито.
– Облекчаване на трафика и създаване на условия за свободно пешеходно придвижване както в самия център, така и в историческите зони.  

Основните елементи, дефиниращи избраното решение:
– Нова мостова пешеходна връзка, тръгваща от парк Марно поле, през новия център, стигаща парк Света гора и до Стария град на Велико Търново.Избраната точка на връзка към историческата част е в непосредствена близост до Историческия музей и ще осигури безпрепятствено преминаване на пешеходците от съвременната към историческата зона.
– Максимално запазване на съществуващия релеф на територията, без да се възпрепятстват визуалните връзки, което обосновава повечето от предложените сгради да са полувкопани на 2 или 3 нива. Запазва се изцяло подземната инфраструктура, като част от улиците са трансформирани изцяло в пешеходни зони.
– Разделяне на автомобилния и пешеходния трафик, чрез разпределянето им на отделни нива – основните обслужващи улици в цялата зона се разполагат на по-ниско ниво. Облекчаване на транспорта в цялата централна зона, чрез обособяване на буферен полуподземен паркинг в най-южната част на територията. Новата връзка от парк Марно поле позволява на пешеходците да се придвижат от парк, да обиколят новия център и да стигнат до туристическата зона в стария град, без да пресекат нито веднъж автомобилен път.
– Ясно разграничено зониране на функциите – жилищната зона е продължение на същинският жилищен квартал от другата страна на ул. Христо Ботев и е разделена от оживената обществена зона с парково пространство.

Описание на Експозиционен център :
Сградата на Експозиционния център е естествено продължение на градоустройствената концепция. Обуславяйки се от голямата денивелация в избрания терен, сградата е частично вкопана, като са осигурени пешеходни подходи от две основни посоки – на по-ниско ниво откъм ул.Александър Стамболийски и на горно ниво откъм новоразвитото парково пространство. Пешеходна пасарелка свързва покривното ниво към обходната алея покрай реката. Връзката между двете нива е чрез рампа, която ще се използва и за експозиционно пространство.
Осигурена е зала за 1200 човека, с опция за разделяна на 6 по-малки пространства и всички необходими обслужващи помещения. На подземно ниво има паркинг за 150 автомобила.

Прочети повече
SGI офис блиц: Деница Княжевич …

Деница Княжевич е архитект в Stephen George International. През 2014 г. завършва в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ) в София, специалност „Обществени гради”. И от края на 2015 г. работи в Stephen George на позицията архитект.

Кой е най-приятният процес от работа ти?
Д: Най-приятният процес винаги е разработката на една сграда. Независимо дали е нещо имагинерно или реален проект. Защото ние тук работим по много концепции и чисто като конкурсни проекти, като проучвания за възможностите на една сграда в даден имот – как може да се впише, как може да се развие, какви параметри може да постигне. Така че, винаги запознаването с проекта и първите скици са най-приятният процес. От друга страна, най-приятният момент, може би тук има някаква разлика, е, когато започваш да виждаш как твоят проект се изгражда. И естествено, най-, най-хубавият момент е, когато я видиш вече изпълнена, функционираща, и видиш позитивните погледи на хората, които я обитават.

Кой е проектът, от който научи най-много?
Д:Проектът, от който научих най-много, със сигурност отново е търговският център, по който работя. Тъй като, както споменах, той е реконструкция и реставрация. И това е един проект, в който всеки ден разрешаваме безброй казуси. В който се сблъскваме със съществуващи проблеми, с бъдещи проблеми. Трябва да се съобразиш с много съществуващи неща, да предвидиш много бъдещи казуси и да ги овладееш по някакъв начин.

Труден казус, който сте разрешили в SGI?
Д: Като чуя „трудност”, първото нещо, което ми идва в главата, определено е конструкцията. Защото всеки ден чуваме въпроси: Можем ли да преместим тези шайби тук? Можем ли да изрежем плочата по някакви невъзможни начини на всевъзможни места? Това със сигурност всеки път ме шокира, когато го чуя.

Кой е най-ценният урок, който научи в SGI?
Д: Най-ценният урок в SGI, мисля, всички тук сме единодушни, е, че работата в екип е нещо, което го няма никъде другаде. В нито един от предишните офиси, в които съм работила и имам отзиви за такива, съществува тази колегиалност, тази сработеност. И хубавото тук е, че ние реално сме едно голямо задружно семейство, в което няма големи и малки, всеки се учи от всеки, всеки помага на другия. И всички тези проекти са плод на една взаимна работа на целия ни екип.

Проектът, който би искала ти да си направила?
Д: Бих искала да проектирам музей. Винаги един музей е емблемата на един град. И може би самата идея, че ще се захванеш с нещо такова, е страшно отговорна и страшно предизвикателна.

Коя е най-красивата сграда според теб?
Д: Най-красивата сграда за мен е Новата национална галерия в Берлин, която е дело на Мис ван дер Рое. Това е една сграда, която е строена през 60-те години на миналия век и до ден днешен, когато човек я види, тя стои страшно адекватно, страшно модерно и съвременно на фона на всички останали сгради не само в Берлин, но изобщо в света.

Какво е бъдещето на архитектурата?
Д: Мисля, че бъдещето ни е в архитектурата. Защото ние не работим всъщност само по едни красиви визии и неща, които хората просто виждат и харесват. Ние тук планираме градове, предвиждаме развитието на тези градове. Общо взето, работим за това хората да бъдат щастливи и да обитават едни добре организирани, функциониращи и предоставящи комфорт среди, сгради и пространства.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
Д: Архитектурата и бизнесът със сигурност са две много силно свързани понятия. 90 % от работата ни е комуникация: среща с клиенти, среща с инвеститори, среща с наши подизпълнители, с наши партньори.

Какво не знаят хората за архитектурата?
Д: Хората не знаят нищо за архитектурата. Много често мои приятели казват: „Вие просто рисувате едни къщи. Какво толкова правите? Защо работите до толкова късно? С какво толкова си уплътнявате времето?” Но истината е, че ние не просто рисуваме къщи. Ние проектираме комфорта на живеене на хората, комфорта на обитаване не само на сгради, но и на пространства, на градове, както вече споменахме. Така че, мисля, че хората определено не знаят нищо за архитектурата.

Как би изглеждал светът без архитектура?
Д: Без архитектура светът би изглеждал сив. Със сигурност би изглеждал сив. Честно казано, не мога да си го представя.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
Д: Мисля, че всеки архитект би могъл да се класифицира като едно от двете понятия. Мисля, че нашият офис като цяло са по-скоро рок звезди.

Прочети повече
SGI подкрепя изложбата за проф.  …

Фондация „Визия за научен и технологичен растеж“ съвместно с Държавна агенция „Архиви“ организира изложба за проф. Виден Табаков – българинът, който се включва в екипа на Вернер фон Браун и допринася за кацането на Нийл Армстронг на Луната. Фондацията прехвърли негови документи от Университета Синсинати, САЩ в Държавна агенция „Архиви“ и работи по създаване на фонд за стипендии за студенти на негово име и организиране на курсове за STEAM.

Изложбата ще се открие на 14.09.2018 г. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ в София, ул. „Московска“ No 5 и ще бъде експонирана до 07.10.2018 г.

Прочети повече
Александър Доу за Капитал: Между …

За всеки, който следи архитектурния бранш, приетото статукво гласи, че контролът на архитектите върху крайния резултат на даден проект постепенно отслабва заради все по-тясната специализация на ролите в строителството и огромната нужда от пазарна ефективност. Това не е непременно нещо лошо, а просто промяна в начина, по който индустрията вижда ролята на проектантите. Ако проектът им се управлява добре и сметките излизат, тази експанзия във видовете роли може да води само до добро.

Идеалът на архитекта е да подобрява живота чрез средата, която създава. По своята същност архитектите сме етични, но способността ни да пренасяме този идеал в практиката често бива стеснена от комерсиалните ограничения. Ние сме икономически полезни само когато успеем да създадем и икономически успех или когато нашето име или стилистика създават стойност. И докато звездно-архитектурната система, от една страна, е продукт на архитектурния свят и медия, от друга, тя е силно зависима от пазарните нужди.

С опита и времето установих, че успешният проект е силно зависим от процеса, който стои зад него – преходът до финала често може да се окаже дори по-важен от крайния резултат. Добрият архитект като всеки добър лидер би трябвало да е развил критичен подход към собствените си идеи, благодарение на постоянната нужда да се кооперира с други професионалисти и постоянната ерозия на егоцентричната част от този процес. В архитектурата тази ерозия на егото трябва да е изразена най-вече в ежедневието, когато трябва да слушаме други гледни точки и да ги ценим в баланс със собствените си идеи. И евентуално да достигнем до все по-малка привързаност към своите мнения. Или казано накратко, пет глави мислят по-добре от една, но само ако се научиш да слушаш.

Прочетете повече тук:
https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/07/27/3288333_mejdu_arhitekturata_i_komersialnata_stoinost/

Прочети повече
Арх. Стоимен Демерджиев с участи …

Нашият директор арх. Стоимен Демерджиев взе участие в събитието „Формата на водата“, което е част от програмата на „Клуб на
дизайнера”. „Клуб на дизайнера“ е формат за срещи на дизайнери, инвеститори, производители и всички, които имат професионален и личен интерес към интериорния дизайн и допринасят за неговото развитие. Дискусиите, посветени на важни обществени теми, се организират от Асоциацията на интерорните дизайнери в България.

На събитието, което се проведе на 25 юли, се дискутираха решения за разумно използване на водния ресурс в модерния дизайн, с отношение към екологията. Участниците търсиха отговори на въпроси като: Ценим ли достатъчно водата? Как менажираме водния ресурс? Как се грижим за чистотата и качеството й и как се грижим за себе си, използвайки свойствата на водата?

Прочетете повече информация за инициативата тук:
https://www.facebook.com/events/229841680966493/

Прочети повече
SGI за сп. ГРАДЪТ: Трендове в ра …

Автори: арх. Тихомир Казаков, регионален директор, арх. Стоимен Демерджиев, оперативен директор, SGI България.

Както всеки друг отрасъл в икономиката, така и жилищното строителство е подвластно на пазарните принципи на търсенето и предлагането. Всяко архитектурно и инженерно решение следва да бъде подплатено с добре обоснован бизнес план и желание от инвеститорска страна.
Говорейки за съвременното жилище и неговата устойчивост, не е достатъчно да се ограничим с баналните отговори за енергоефективност, формообразуване и материали за строителство, а следва да задълбочим разговора и да поговорим за икономическата мотивация, начина на живот на съвременния градски човек и социално-градоустройствените модели, по които се развиват съвременните български градове.

Търсенето
През изминалото десетилетие стана официален фактът, че над 50% от населението на Земята живее в градска среда, а до 2050 г. процентът слeдва да наближи 75. В България поради редица причини, предимно икономически, значително изпреварваме световния тренд и процентът на градски обитатели вече надхвърля 70. Още по-значим е фактът, че прирастът на градските центрове е постоянен и търсенето на жилищни единици, които следва да приютят новозаселващите се градски обитатели, е сравнително постоянен всяка година.
Друг фактор, който обосновава растящото търсене на жилища, най-вече в София, е зараждащата се през последните десетилетие – две сравнително добре заплатена средна класа. Тя е генерирана главно от IT сектора, аутосорсинг фирмите и обслужващия сектор, които се настаниха в София след присъединяването ни към Европейския съюз. Тук говорим за млади, добре образовани хора в търсене на собствено жилище, съставляващи голям процент от този приток, насочен към големия град, което е маркер за един зрял вътрешен пазар с малък процент на спекулативното търсене.
Забелязва се и търсене от страна на вече установеното население в градовете. До голяма степен това се дължи на логично и очаквано остаряване на голяма част от съществуващия жилищен фонд. Достатъчно е да помислим за всички квартали с панелно строителство, за да си представим спешността на търсене, която очаква пазара на жилища при евентуално повишаване на средната покупателна способност на потребителя.

Предлагането
На това търсене на жилищни единици отговаря все по-растящо предлагане. Но какво е това предлагане? Какви са последствията му в градската среда и на какви качествени норми отговаря? Позитивен феномен, дължащ се отчасти и на по-високия жизнен стандарт в сравнение с предходния бум на пазара, е, че инвеститорите са все по-заинтересовани от по-качествен и луксозен жилищен продукт. Дните, в които пазарът беше способен да абсорбира всякакъв продукт на всякаква локация, отдавна са в миналото. Купувачът вече е по-образован по отношение на качеството на продукта. Все повече се търсят жилищни сгради със сертификати за устойчиво проектиране и строителство, които отговарят на добрите строителни практики и западните стандарти в бранша. Такъв скорошен пример в практиката на архитектурно студио „Стивън Джордж Интернешънъл“ е сградата „Изгрев 132“, която получи награда за „Зелена сграда“ в националния конкурс „Сграда на годината 2017“.
Пълният текст – в новия брой на сп. ГРАДЪТ

Прочети повече
Александър Доу от SGI на форум з …

На 7 юни Александър Дoу, регионалният директор на Stephen George International, беше говорител на „Хотелски и туристически инвестиционен форум“ в Holiday Inn Sofia.

Като специалисти в областта на устойчивото строителство, градското планиране и дизайна той участва в дискусията на тема „Зелени хотели: Струват ли си инвестицията?“.

Прочетете повече на тази тема: http://htif.eu/program/

Прочети повече
Арх. Тихомир Казаков от SGI на к …

Архитект Тихомир Казаков, регионален директор на Stephen George International, участници в първата част на панел „Жилищна архитектура, дизайн и технологии 2018“.

Международните и локалните тенденции и предизвикателствата при проектиране и изграждане на жилищни сгради и комплекси, новите иновативни сградни решения за по-комфортна и устойчива среда за обитаване представиха водещи архитекти и представители на технологични компании в първата част на панел „Жилищна архитектура, дизайн и технологии 2018″ на Годишната конференция „Инвестиции и строителство на жилищни сгради“. 

При проектирането на съвременното жилище от важно значение вече са не само енергоефективността и добрия дизайн, но и икономическата обосновка на заданието с насочване към правилната таргет група обитатели, правилният избор на градоустройствени модели, по които да се развиват съвременните български градове, заяви арх. Тихомир Казаков, регионален директор на Stephen George International.
По думите му в последните години все повече инвеститори в България започват да осъзнават нуждата от правилното сглобяване на „бизнес сценария“, по който следва да се развива жилищно строителство. Те се стремят да създадат жилищен продукт, с висока добавена стойност.
По последни данни 50% от населението на Земята, обитава градска среда. В България, главно  поради дисбаланс в икономическото развитие, процентът на градски обитатели вече достига 74, и дори изпреварва очаквания тренд за 2050 г. в световен мащаб. Това създава едно почти постоянно търсене на жилищни имоти на годишна база в София и големите градове на страната, което е предпоставка за все по-растящото предлагане на ново жилищно строителство, посочи арх. Казаков. Това разширено предлагане трябва да бъде по-фокусирано  върху отделните таргет групи. Купувачите стават все по-информирани и по-образовани, и разбират нуждата от сертификати за устойчивост на сградите като LEED, BREEAM, DGNB и т.н., които определят не само степента на изолация, но и на слънцезащита и осветеност, използване добрите строителни практики през целия жизнен цикъл, посочи арх. Казаков. По наблюдения на SGI много малък процент от жилищното строителство в София се купува със спекулативни инвестиционни цели, а основната част е за задоволяване на собствени нужди.

Източник: https://gradat.bg/news/2018/05/21/3182801_ot_jilishtni_sgradi_kum_jilishtna_sreda_i_nachin_na/

Прочети повече
SGI за Капитал: Небостъргачите & …

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.

Във всеки последен брой на „Капитал“ от месеца специалисти ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика на архитектурното бюро Stephen George International.

Небостъргачите все по-често са тема на дискусия, но мненията обикновено се свеждат до твърдото „за“ или „против“. Инвеститорите срещат недоволството на гражданите, но рядко се влиза в детайли за тази обширна тема. Дали наистина небостъргачите са демоните, за които ги смята обществеността?

Да вземем София за пример. Исторически високите сгради не са нещо екзотично в градския силует – още през 70-те и 80-те години се появяват ключови сгради като хотел „Родина“ (104 м) и хотел „Кемпински“ (98 м). Високото строителство става толкова популярно, че се превръща в средство за разнообразяване на градския пейзаж в новите по това време жилищни квартали. Блоковете на по 16-20 етажа (48–60 м) са типични редом с „панелките“ от соца.

След 20-годишна пауза секторът се съживява, а темата започва да се завръща, защото частните инвеститори все по-често залагат на височината като средство за отличаване от масовото строителство и символ на престиж. Престижът за едни обаче се оказва проблем за други. Защо?

Проблемът с незаконосъобразността
Първият мит е, че една висока сграда в квартал с по-ниско застрояване трябва да е незаконосъобразна заради мащаба си. Истината е, че разгънатата застроена площ (РЗП) и височината зависят от устройствените ограничения, площта на имота и отстоянията от съседните сгради. Накратко, ако имате достатъчно голям имот в зона с разрешена достатъчна височина и на достатъчно метри от съседите – може да построите почти всичко.

Проблемът с пренаселването
Този казус има две страни: моралната – на живеещите в района, и теоретичната – свързана с градоустройственото планиране. От „балкона на столичанина“ всеки допълнителен новодомец в каквато и да е сграда може да е проблем. Често чуваме критиките „районът се пренаселва“, „градът не диша“ или „застрояват се градинки и зелени площи“.

Същият човек едва ли би излязъл на протест срещу две или три „нормално“ ниски сгради, но в случая с постройки над 10 етажа – вероятно да. Всъщност обаче три малки сгради в малки имоти са равносилни на една голяма в голям имот.

Малцина знаят, че колкото по-висока е сградата, толкова по функционално неефективна става тя. По-голямата височина означава повече асансьори, стълбища, инсталационни шахти и по-големи конструктивни елементи. Общите части в пететажна офис сграда са средно между 12 и 14% от етажната площ. В един „небостъргач“ спокойно могат да достигнат 28-35%. Така обитаемата площ се намалява, а с това и процентът на потенциалните обитатели спрямо ниските сгради. Една висока сграда влияе по-малко на проблема с пренаселването от еквивалента си като площ в ниски сгради.

Проблемът с трафика и паркирането
Този казус също не трябва да бъде приписван само на небостъргачите. Всяка нова сграда носи нужда от адекватен брой паркоместа и най-вече – нуждата от развита инфраструктура (улици, площади, градинки), обслужване в района (детски градини, поликлиники, супермаркети) и градски транспорт.

Международните фирми с големи кол-центрове и купувачите на жилища изискват все повече паркоместа, а строителните предприемачи се опитват да отговорят на търсенето. Все по-често се проектират офис сгради с 30, 50, 100% повече паркоместа от изискуемите по норми. Жилищата също следват тенденциите, но като че ли по-умерено и предпазливо. Затова има и логика да се адресират вече прекалено леките норми за минимален брой паркоместа, особено за административните и жилищните сгради. Ако приемем, че високите сгради предлагат по-малко използваеми площи, те създават и по-малко трафик от еквивалентните си като площ ниски съседи.

Развитието на метрото, разширяването на ключови булеварди, изграждането на надлези и кръгови кръстовища вече се случва и показва правилния фокус на общината за справяне с трафика. Нещата вървят в правилната посока, дори да са привидно леко изоставащи от частния бизнес.

Проблемът с гледката и засенчването
Неприятно е пред жилището, в което сме вложили личните си средства, да се появи строеж или още повече – висока сграда, която да скрие гледката ни към Витоша или ослънчаването към дневната ни. За съжаление това е често срещано явление. Истината е, че за този феномен може да се направи много малко. Вече има действащи норми за отстояния, ослънчаване и засенчване. Уви, няма норми за „скриване на гледка“.

За добро или за лошо София е притегателен център за младите хора от цяла България. Това все повече значи, че няма да имаме „спокойствието от едно време“ в градския транспорт, по улиците и в кварталните градинки. Градът обаче привлича и инвеститори, които са основополагащ фактор в икономиката. Всеки милион строителна инвестиция е пряко свързан с всички нас. София вече има средна класа, която има все по-високи изисквания към строителството, а с това се променя и предлагането.

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.

Източник: https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/05/25/3184603_sgi_predstavia_nebosturgachite_-_demonite_v_gradskata/

Прочети повече
SGI офис блиц: Мария Мишинева …

Мария Мишинева е завършила Архитектура в УАСГ в София. Работи в SGI Bulgaria от две години.

Какво е специалното на работата ти в Stephen George International?
М: Всъщност по-специалното в моята работа е, че освен за проектирането на сгради, аз съм отговорна и за сертифицирането на сградите по система BREEAM, която е свързана с устойчиво строителство и енергоефективност.

Кой е най-приятният процес в работата ти?
М: Най-приятно винаги е началото на проекта и когато се правят концептуални проекти, защото тогава има най-много свобода. Човек може да даде воля на въображението, без да има много ограничения – било то от страна на инвеститори или чисто нормативната ни рамка в България. Тогава е най-приятно, защото работата е изключително креативна и не си натоварен по никакъв начин с много технически задачи. Другото най-приятно е, когато един проект се приключи и в момента, в който можеш да видиш това, по което си работил обикновено година-две, вече реализирано и готово и как се използва от хората. Това също е много приятна част от нашата работа.

Какво е най-голямото предизвикателство в Stephen George International България?
М: Много зависи от инвеститора в нашата сфера. Тъй като обикновено всички хора тръгват с много добри желания да направят нещо, но това невинаги е възможно чисто финансово да се осъществи. Имаме проекти, при които хората са много наясно от самото начало какво искат да направят. И съответно идейният проект не се различава много от крайния резултат. Имаме и случаи, в които едни много добри намерения в началото от страна на инвеститорите просто няма как да се осъществят и идейният проект обикновено доста се опростява в процеса, за да може да бъде изпълнен от инвеститорите.

Кой е проектът, от който научи най-много?
М: Проектът, от който най-много съм научила в нашия офис, е Garitage Park. Който е един многофункционален комплекс. Аз там се занимавах първоначално с една от жилищните сгради и впоследствие там също сертифицираме целия комплекс и част от сградите по тази английска система, която по-рано споменах – BREEAM. И всъщност там в процеса се научават доста неща от различни сфери, които по принцип в чисто техническото проектиране не се засягат.

А кой е най-интересният проект?
М: Най-интересният проект беше един конкурс, който правихме пак за жилищен комплекс зад Ring Mall. Ние впоследствие го спечелихме. Там беше много интересно, тъй като аз за първи път се сблъсках с проектирането на ниво градоустройство на мастър планове – там с това се занимавах. И в процеса се научават доста неща. Също така беше конкурс, което ни даде възможност на мен и на колегите доста да се развихрим в процеса на проектирането.

С кой проект се гордееш с най-много?
М: Danaos София Ринг Парк – той е нещото, с което най-много се гордея. Защото там наистина крайният резултат, който беше за конкурса, беше много високо ниво. И съответно фактът, че после спечелихме конкурса, много ни зарадва в офиса.

Кой е проектът, който би искала ти да си направила? 
М: Моята мечта беше и все още е да се занимавам със строителство на къщи от естествени материали. Доста съм се интересувала по темата и това си е доста обвързано с пасивните сгради – друга тема, с която се занимавам в офиса. И все още не съм успяла да осъществя нещо такова. Но в България в момента се правят на няколко места доста интересни такива проекти. Имаше някъде в района на София такъв проект, който беше изцяло построен от слама, от бали. Има няколко фирми, които се развиват и правят такива къщи чисто от естествени материали. Като цяло това е тенденция, която се развива в бъдещето и в нашите условия е доста подходяща.

Най-ценният урок в SGI?
М: Най-ценният урок в SGI. всъщност, тъй като аз допреди това съм работила в доста малки фирми, тук за първи път се сблъсках с проекти с такъв мащаб, с какъвто ние работим: цели комплекси, градоустройство на цели квартали. И може би най-ценното, което научих, е, че никога не трябва да си мислиш, че знаеш достатъчно, за да направиш един проект. Винаги в процеса на проектиране ти се налага да учиш още и още. Не само чисто за проектирането, но и за всякакви странични неща, които са засегнати в големите проекти.

Сподели ни труден казус, който си разрешила в SGI.
М: Най-трудният казус обикновено е нещо във връзка с нашите инвеститори, защото много често ние се опитваме да ги убедим, че нещо е хубаво да се направи, въпреки че е малко по-скъпо. Те си имат тяхната гледна точка по въпроса. Но обикновено най-трудното е наистина да убедиш хората срещу теб, че това, което ти им казваш, е най-доброто решение в случая.

Коя е най-красивата сграда за теб?
М: Най-красивата сграда, която аз досега на живо съм виждала, е един музей на „Порше” в Щутгарт. Тя е изключително интересна и много впечатлява, като отиваш към нея, защото е скрита зад едно възвишение и постепенно, качвайки се, ти я виждаш как изниква пред теб. И е много впечатляващо да се види на живо наистина.

Какво не знаят хората за архитектите?
М: Хората са с илюзии, че ние просто си рисуваме, правим едни хубави картинки и не знаят колко много знания е било необходимо да придобием, за да може да видят те накрая един чертеж, който им се струва изключително прост. И съответно това е доста чест сблъсък в България, където много хора си мислят, че всичко знаят и могат. И ти казват: просто го начертай там, няма нужда толкова да го мислите. Но и в това има положителни насоки. Постепенно хората осъзнават, че архитектурата не е нещо много просто и наистина си е необходимо доста знания, за да може да си добър архитект.

Как би изглеждал светът без архитектура?
М: Свят без архитектура, без архитекти би бил доста сив, според мен. Без сгради – може и да е нещо толкова лошо. Мисля, че определено без архитектура би било доста скучно и еднообразно. Дори имахме ние в университета една преподавателка по конструкции, която ни беше казала, че те могат без нас, защото всеки може да проектира една сграда. Всеки може да проектира най-елементарно сграда. Но една сграда, така че да бъде вписана в средата си и наистина да отговаря на нуждите на хората, които ще я ползват, според мен си е доста трудно да се направи.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
М: Луди – със сигурност. Рок звезди – не бих казала. Не си представям една рок звезда да трябва да сложи работното облекло и ботушите и да гази в калта на някой обект. Но определено всеки колега си е малко луд по своему. И то си е необходимо, за да може – всички креативни хора са донякъде… не са съвсем обикновени, така да ги наречем.

Прочети повече
Архитект Тихомир Казаков от SGI  …

Вторият панел от годишната конференция „Инвестиции и строителство на жилищни сгради“ премина под темата за пазара на жилища през 2018: търсене, предлагане, цени. Водещи архитекти и представители на технологичния бранш представиха своите виждания как съвременната жилищна архитектура отговаря на пазарното търсене – от жилищни сгради към жилищна среда и начин на живот.

Архитектите представиха още и международни и локални тенденции за 2018 година, а представителите на бизнеса засегнаха технологичните и иновативни сградни решения за по-добра жилищна среда, които включват комфорт, безопасност, енергийна ефективност и устойчивост във времето. Предимствата и предизвикателствата в налагането на стандарти при степента на завършеност на новопостроените жилища в България, както и повишаването на стойността на жилищния продукт чрез прилагане на модерен подход при интериорния дизайн също бяха теми, засегнати в презентациите на участниците.

Презентиращите участници във втори панел представиха своите виждания както следва:

Aрх. Тихомир Казаков, регионален директор на Stephen George International, арх. Деница Друмева от Иво Петров Архитекти, Арх. Женя Атанасова от AиА Архитекти, Антон Иванов, управител на Силико ООД, д-р инж. Красимир Делов, главен технолог на Baumit Bulgaria, арх. Радко Тодоров, основател и водещ проектант на RT Consult, Васил Такев, главен мениджър продажби на LP&DM, ABB Bulgaria и Коста Върбанов, продуктов мениджър на Nemetschek Bulgaria представиха своите презентации.

Прочетете повече по темата тук:
https://gradat.bg/news/2018/05/18/3181257_inovaciite_i_predizvikatelstvata_pred_investitori/

Прочети повече
SGI офис блиц: Калин Трачев …

Архитект Калин Трачев е завършил  Университетът по архитектура, строителство и геодезия в София, строителство и геодезия. Работи в  Stephen George от вече повече от две години като Principal Architect.

Какво е специалното на работата ти в Stephen George International?
К: С течение на времето се развих до възможността да бъда team leader. Ръководя екип, с който работим заедно вече над година и половина по голям проект обществена сграда – търговски център.

Кой е най-приятният процес в работата ти?
К: Най-приятният процес от работата бих казал, че е началото на всеки един проект, естествено. Още когато няма рамки, всичко е на концептуално ниво и можеш да гледаш по-мащабно на проекта.

Кой е проектът, от който научи най-много?
К: Проектът, от който научих най-много, е проектът, с който се занимавам и в момента – реновация на търговски център. С течение на времето почваш да придобиваш рутина при контакта с другите специалности и контакт с клиент. Това да осъзнаеш как е правилният начин да комуникираш с клиента, правилният начин да му доставиш информация, да се напасваш спрямо ситуациите, да взимаш адекватни решения. Така че, в процеса съм научил най-много неща, които ми дават една добра основа за следващи големи обекти.

С какво се гордееш най-много?
К: Гордея се най-много с факта, че с течение на времето съм заслужил да бъда team leader, да ръководя екип и, съответно, освен архитектурното естество на работата, съм доказал, че мога да имам лидерски умения, което спомага за йерархията, която се опитваме да постигнем в нашата фирма.

Кой е проектът, който би искал ти да си направил?
К: Няма такъв проект – не бих казал, че има някой проект, който искам да съм го направил аз лично. Винаги архитектът се стреми към нещо по-добро и така трябва да е. Така че, проектът в бъдещето е проектът, който искам да направя.

А тогава пред кой проект стоиш и някак си губиш ума и дума?
К: Аз съм привърженик на максимата на Мис ван дер Рое: „Less is more”. Така че, предпочитам по-изчистени проекти, в които няма какво да махнеш, един вид. Не обичам претрупани концепции, така да го кажа. Един проект трябва да предоставя на клиента това, което той иска, по рационален начин и естетически издържано.

Най-ценният урок в SGI?
К: Най-ценният урок в SGI е работата в екип и това да се напаснем всички един към друг, за да предоставим един завършен проект, продукт.

Повече майсторлък или повече работа с психиката е архитектурата?
К: Бих казал, повече работа с психиката. Защото, колкото и да е добър един продукт, ако не знаеш как да го представиш и не знаеш как да мотивираш хората да го направят, няма да бъде завършен напълно.

Какво не знаят хората за архитектурата?
К: Не знаят много за архитектурата. За жалост, архитектурата и част от архитектите се приемат като един вид инстанция между това да искаш да построиш дадена сграда и това да се осъществи. Архитектът не се приема като творец, от което всички ние, вярвам, си патим, но.. Тук е психологическата точка да намериш правилния път към инвеститора и да го убедиш, че това, което ще създаде, не е просто продукт, който ще предоставя на пазара, а е нещо, което определя средата, в която живеем.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
К: Не бих определил нито като рок звезди, нито като луди гении. Ако сме рок звезди, по-скоро сме неразбрани рок звезди, както подчертах. В лудостта си въпросът е да заразим с тази лудост и всички други.

Разкажи ни за труден казус, който сте разрешили в Stephen George International?
К: За пореден път ще кажа, че трудните казуси са свързани с това да убедим клиента, че нещо трябва да бъде направено. Клиентите не възприемат архитектурната гледна точка повечето пъти, те се интересуват от инвеститорската, за което, естествено, няма как да ги виним. Но наша задача е да им покажем защо дадено нещо трябва да бъде осъществено. И по този начин да осъзнаят продукта, който предлагат на пазара, с неговите качества.

Какво е бъдещето на архитектурата?
К: Смятам, че в бъдеще смисълът на архитектурата ще се измени много. Покрай навлизането на множеството технологии, за жалост в бъдеще може би ще стане така, че архитектът ще прави т.нар. handmade неща. И ще се опитваме да го продаваме като нещо нестандартно.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
К: О, неразривна е връзката между архитектурата и бизнеса. Без бизнеса архитектурата няма как да съществува, няма как да се захрани целият този пазар. Но това е нашата задача. Всъщност, ние трябва да сме свързващото звено между бизнеса и качествената архитектура.

Как би изглеждал светът без архитектура?
К: Архитектурата не са само сградите. Архитектурата е цялостната среда, която създаваме. Архитектурата е определяща дори за начина ни на живот. Ние сме възприели, че в апартамента трябва да имаме хол, кухня – неща, които са дефинирани от обществото и от начина на живот. Но, представете си, ако начинът на живот беше различен, и тези тенденции щяха да са различни. Щяхме да третираме всяка една сграда и жилище по различен начин. Така че, бих казал, архитектурата е всичко около нас.

Прочети повече
SGI за Капитал: Как да „по …

Във всеки последен брой от месеца специалисти от Stephen George International ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика.

Колко време прекарвате в града и колко – сред природата? Според някои проучвания градският човек прекарва средно по 90%* от живота си на закрито. За това и качеството на здравето ни е в пряка връзка с качеството на дома, офиса и средата ни. Дали обаче съзнателно се грижим за местообитанието си?

Какъв е проблемът?

Колко от вас знаят от какъв материал са изградени стените на вашия дом? При каква температура образуват конденз? Какъв е химичният състав на боите по стената? Нека се върнем назад във времето.

Древните римляни са се сблъсквали с този проблем. Те са изработвали водопроводи, бои и много други строителни материали от олово. Това е една от причините за краткостта на живота в древен Рим. За жалост поуките са взети прекалено късно, а оловните бои остават сред най-разпространените материали в световен мащаб до средата на ХХ век. Натрупването на този метал в организма води до сериозни последици за здравето, най-вече за децата.

Друг негативен пример от близкото минало са някои циментови конгломерати, които се използват за фасади, покриви, тръби, дори и мебели, съдържащи вредни вещества, начело с азбест. Тези материали могат да бъдат вредни и дори канцерогенни. Цели градове са белязани с тази технология през изминалите десетилетия, а развитите страни все още отделят огромни бюджети, за да „излекуват“ сградите си.

И какво от това?

Замисляли ли сте се какво е качеството на въздуха във вашия дом или вашия офис? Вече сме привикнали с новините, че София е един от най-замърсените европейски градове. Но тук е моментът да разбием мита, че вкъщи сме изолирани или защитени. Въздухът в домовете ни може да бъде няколко пъти по-замърсен от този на улицата. Към градския смог трябва да прибавим изпарения от строителни материали, препарати за почистване, газове, отделяни от почвата, и други. Трябва да сме особено внимателни с химичните почистващи препарати и как те взаимодействат с лаковете и повърхностите у дома.

Качеството на водата също определя качеството на живот. България е известна като една от страните в Европа с най-чиста вода. Това е факт, но само до началото на града. Загубите по пътя на водата достигат на места до 50% поради необновената от десетилетия преносна мрежа. Старите тръби значат риск от проникване на вещества от почвата във водата. Логично е да обмислим системи за домашно пречистване, за да получим максималното природно качество на водата.

Когато купуваме автомобил, всеки получава инструкция за употреба, но когато си купим апартамент, никой не пита за подобно указание. Но знаем ли например от какво е изграден домът ни и при какви разлики между външната и вътрешната температура сме изложени на риск от конденз по или в стените? Голям брой европейци страдат от респираторни заболявания и алергии, свързани с лошо качество на въздуха в домовете или работните им места.

Светлинното и шумово замърсяване са още два проблема, които често пренебрегваме като дискомфорт, а не като здравен риск. Човешкият организъм се е адаптирал към 24-часови цикли, светли и тъмни части на деня. Наличието на вредни нива шум и светлина през нощта влияе на отделянето на някои хормони и мелатонин и на ендокринната система като цяло. Това също води до сериозни здравни рискове. Осветлението и шумът в тъмната част от денонощието трябва да бъдат минимализирани.

Това са само някои от темите, които трябва да засегнем, говорейки за здравословно обитаване на градската среда.

Какво е решението?

Когато обитаваме по-стара сграда, е редно да се информираме от какви материали е изградена и има ли нужда да подменим или ремонтираме части от нея, за да предпазим здравето си. Понякога прибягваме до активни мерки за вентилация, намаляване на влажността, шумоизолиране, които обаче по-скоро премахват симптомите, но не лекуват болестта.

Във всеки случай ключовата дума е информираност. Всеки чете етиката на дрехите и храните, но трябва и да се образова и как правилно да използва жилището си и какви са здравословните рискове при неправилната му употреба. Архитектите, инженерите и строителите сме призвани да предприемаме превантивни мерки и да изграждаме урбанизираната среда така, че да предпазим ползвателите й, но грижата за личното здраве трябва да бъде приоритет за всеки от нас.

Източник: https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/05/02/3169953_kak_da_postroim_zdrave/

Прочети повече
SGI офис блиц: Никола Георгиев …

Никола Георгиев e архитект в Stephen George International България. Той е Associate architect и отговаря за ръководенето на проектите – комуникацията с клиентите, комуникацията с подизпълнители, инженери, сформирането на вътрешен екип, който да работи по проекта.

Коя е твоята суперсила?
Н: Суперсила? Само за една ли трябва да говоря? По принцип съм се стремил да се развивам като балансирана личност. Защото това е много важно, за да можеш да вземеш една идея, да я поемеш от идеята на клиента и да я претвориш в нещо истинско и реално. Да работиш с хора – както твои колеги, така и външни изпълнители. И бих казал, че суперсила… не се сещам коя, но може би търпението.

Какво не знаят хората за архитектите?
Н: Твърде често хората имат крайни мнения за архитектите. Едната част от хората мислят, че архитектите се занимаваме с някакви съвсем абстрактни неща и дори не искат да се допрат до това нещо – непонятно им е. А другата част пък просто си мислят, че нищо не правим. Архитектът е човекът, който е техният помощник в сбъдването на идеите им. Не е нещо, което, примерно: имаш идея и архитектът иска да направи нещо свое или собствено. Добрият архитект е този, който взима твоята идея, разбира нуждите ти – твоите или на обществото (каквато е задачата) и ги въплътява в нещо истинско.

Какво си мечтаеш да проектираш?
Н: В миналото бих казал, че това е небостъргач – даже съм го казвал. Обаче сега съм на друго мнение. Бих казал, че искам да проектирам нещо като… някакви пространства, свързани със социалното общуване между хората. Това могат да бъдат отваряне на нови площадни пространства в съществуващата гъсто застроена градска среда. Това могат да бъдат също така модерните изпълнителски центрове, където хората комуникират не толкова чрез диалог, а чрез своята себеизява. Това е много актуално в днешно време и си мисля, че архитектурата трябва да отговори на това търсене, на тази потребност на хората.

Какво е най-голямото предизвикателство в Stephen George International България?
Н: Това е динамиката на работата, динамиката на екипите, които сформираме според различните по мащаб проекти, по които работим. Това е ежедневно предизвикателство, което в същото време много зарежда. И, минавайки всеки ден през тези неща, то те зарежда да искаш да постигнеш още повече и повече. То е хем предизвикателство, хем е и батерия за твоята работа.

Защо Stephen George International България?
Н: Аз бих казал Stephen George, защото нашата мотивация е много ясна. Ние искаме да предоставим качествена среда на живот, качествена среда на работа, качествена среда на отдих. И винаги във всеки проект се стремим да вградим като минимум нашите вътрешни принципи, независимо какво е заданието.

В коя от сградите, които си проектирал, би живял, или би работил, или нещо би се случвало вътре?
Н: Това би била къщата Fans House, в която доста работихме двама колеги в екип. И сме вградили доста от мислите си в нея. И вярвам, че хора, които биха живели в нея, ще усещат, че пространствата са премислени, връзката им с терена е добре премислена. Това, убеден съм, се отразява на ежедневието на хората и на техния живот.

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава всеки архитект?
Н: Увереност на първо място. Но всичко е свързано с микс от качества. Хубавото на работата в екип е, че може да се вземат различни индивидуалности и всеки да допринася посвоему със своите способности за крайния резултат.

А защо увереност тогава?
Н: Защото нашето поле на работа е такова, че ние работим творчески, технически с клиенти, с подизпълнители. Трябва да показваш винаги увереност в себе си, за да може хората около теб да се зареждат с това нещо.

Какво би променил в градската среда, ако имаше неограничена свобода и неограничен бюджет?
Н: Може би основното нещо, което мисля, е да се осъвременят начините на транспорт, на комуникация в градската среда. Днешните средства като че ли жертват бъдещето на градовете, за да решат днескашните им проблеми. Би ми се щяло да помислим цялостно – човечеството и архитектите, за решаването на този въпрос: да преминем към устойчиво, изцяло устойчиво развитие на градовете.

Какво е антетка?
Н: Антетка е много странна дума. Някой път и аз се чудя дали трябва да я използвам въобще. Но накратко, за да знаят хората, това е информация в табличен вид, която всеки архитект, инженер слага на всеки чертеж, за да е ясно кога е издаден, от кого е издаден, за кого е предназначен, какво съдържа.

Кой е последният урок, примерно в последната година или в последната седмица, какво научи, най-скоро?
Н: Че винаги има какво да се учи. Това е урокът, който продължавам да си го научавам. И всъщност преди мислех, че това може би е недостатък, докато сега си мисля, че това е нещо хубаво. Защото в пътя е истината, както се казва тази фраза. И човек винаги има какво да научи и винаги си мисли, че му остава малко, за да има почти цялото знание. Като го вземе това знание, вижда, че има още два пъти по толкова.

Спортът?
Н: Спортът? Моят спорт, това е плуването. И мисля, че като цяло спортът е много важен за хората. И специално аз, бъдейки млад баща, си мисля, че съм пряк пример за това, с каквото те захранят в началото, в ранна детска възраст, това ти остава за цял живот. И затова е много важно да можем да предоставим ние на децата си правилното място, правилната среда, в която те да спортуват. Разбира се, без това да се превръща във фиксидея.

Прочети повече
Архитект Владислав Дечев от SGI  …

аква е индустриалната архитектура през 2018 година? Как технологичното развитие променя облика на индустриалните сгради? Кои са иновативните сградни решения и технологии в този сегмент? Каква е ролята на проект мениджмънта в строително-инвестиционния процес?

Тези теми коментираха водещи архитекти, строители и инвеститори по време на втория панел на конференцията „Индустриално строителство и инвестиции“, организирана от Градът Медиа Груп. Участниците се запознаха с някои от най-новите и интересни проекти на индустриални сгради, които се изграждат в момента в България.

Такъв е проектът Special Events Group Logistics Center, който се реализира в село Кривина. Той бе представен от арх. Цветан Петров и Калоян Тодоров, главен изпълнителен директор на Special Events Group (SEG) – инвеститор на обекта. Компанията предоставя специализирани услуги за събитийната индустрия, като предлага техническо оборудване, изработване на декори, цялостни концепции за събития, отдаване на мебели под наем и други.

Повече по темата: https://gradat.bg/news/2018/02/02/3122809_industrialnite_sgradi_prez_2018_novi_proekti_i/

Прочети повече
Архитект Стоимен Демерджиев от S …

Офис сградите са важен сегмент от високото строителство, който се развива много бързо. Както преди години моловете се превърнаха в новите градски площади, така сега офисите са новите заводи, в тях се произвежда голям брутен вътрешен продукт, напоследък се превръщат и във втори дом.

Архитектурната лексика се разшири и включи в себе си психология, биология, IT, инфраструктура. За офис сградите вече се говори на инфраструктурен език. Производителите на асансьори представят трафик прогнози за пътникопотоци, архитектите проучват съществуваща квартална техническа инфраструктура, за да запазят комфорта на обитаване, компаниите за електросистеми и комуникации говорят, че от първа необходимост е осветеността и WiFi, те са едва ли не най-важната част от Пирамидата на Маслой, която се отнася за потреблението на хората. Защо е всичко това? За да се повиши производителността на труда на работещите в съответната бизнес сграда, за да се снижат разходите за наемателите и хората, които работят там да почувстват офиса като свой втори дом: производителността на труда се вдига с 25% от гледката навън, с още 10% от прекрасни ОВК системи – на неподходяща ОВК система се дължат до 35% от болничните на наетите в сградата работници…

Повече информация по темата можете да прочетете тук:
https://gradat.bg/news/2018/04/18/3165054_ofis_sgradite_ot_nov_zavod_i_hub_za_uslugi_i_transport/

Прочети повече
Аrea 52 и уникалната идентичност …

Aко се доверим на градските легенди за хубавите и стилни в интериорно отношение места, ще разберем, че в легендите винаги има доза истина – и това е истината, която връща хората отново там. Разбира се, готините градски локации, в които всички елементи са в хармония няма как да не направят впечатление и да не се запомнят.
Такова място е един наскоро появил се епицентър на забавлението – AREA 52, най-големият батут парк в България, който отвори врати през декември 2017г. и не спира да събира почитатели, дошли да предизвикат гравитацията, да поскачат на батут заедно с децата си, сами, с приятели, или пък дошли да се насладят на някое от другите предизвикателства на това енергично място – космически забивки, бягане по стена, гладиаторски битки, интерактивна стена, скачане на въздушна възглавница, баланс по опънато въже и катерене по маймунски блокчета, подвижни греди и тренировъчна мрежа.

Но как се стигна до създаването на този проект? Кое беше най-трудното предизвикателство в създаването на батут парка?

„Интересното за този проект е, че заданието изискваше от нас да създадем една уникална идентичност на парка – собствена запазена марка, която може да се мултиплицира и в други обекти, както и във франчайз модел. Решихме да работим само с три цвята в интериора, за да могат хората лесно да запомнят интериора му и да го разпознават сред останалите обекти. И когато срещнат комбинацията от оранжево, графит и бяло, да направят асоциация и да си кажат – тези три цвята са тук, значи и Area 52 е тук”, разказва архитект Деница Княжевич, която използва професионален опит в архитектурата и интериорния дизайн, за да създаде отличителната визия на парка и всички елементи в нея.

Концепцията, разбира се идва от заигравката с името на Зона 51 в САЩ (американски свръхсекретен военен полигон, официално ползван за проектиране, създаване и пробни полети с нови летателни апарати, но реално спечелил си славата на мястото, където НАСА държи извънземните.). Всеки от избраните цветове въздейства психологически и кореспондира с разпознавам космически елемент – ярко оранжевото е препратка към планетата Марс, тъмното космическо сиво символизира безкрая на Космоса и бялото – светлината на слънцето и звездите.
Паркът се простира на площ от 1500кв.м. на ниво 0 в Sofia RIng Mall и разполага с кафене за 50 души. Интериорът на AREA 52 Cafe е модерен, артистичен и изчистен.
В Area 52 архитектурата и интериорният дизайн са много тясно обвързани помежду си. Архитектурната работа е съвсем скромна и целта е да се пригоди едно помещение за съответната цел, като в него се отделят три зони – зона кафене, зона рецепция, зона инструктаж и няколко помещения за обслужване на посетителите на парка. Останалата работа по завършването на проекта е предимно интериорна – избор на настилките, избор на правилните осветителни тела и на правилното обзавеждане.
Стенните декорации на батут парка потaпят посетителите в абстрактно илюстрирано пространство, специално създадено за зоната, в което от почти всеки ъгъл може да ги изненадат дружелюбни роботи и ракети.
Видимите инсталации в комбинация с бетоновите колони и тавани, подчертават концепцията за космическо-технологично изживяване, а високотехнологичните настилки подсказват за най-новите технологии при материалите.

Най-важният технически аспект от работата по AREA 52 e правилният избор именно на материалите. Основен елемент са настилките, за изборът на които се изисква да се познават много добре всички компоненти на материала; да се знаят отделните слоеве и рейтингът против подхлъзване на повърхностния слой. В България няма приет стандарт за него (в Европа – също), затова нашият архитектурен екип работи с доказан немски стандарт. Той ни дава възможност за адекватен избор на съответната настилка в зависимост от предназначението и особеностите на даденото място, както и ни гарантира безпроблемна и безопасна експлоатация от посетителите.
Друг важен момент е правилният избор на осветлението. То трябва да бъде достатъчно силно, за да позволи добрата ориентация на посетителите и предотврати евентуални инциденти, но в същото време трябва да бъде добре регулирана и димирана, за да не ги заслепява.
Целият проект е създаден и реализиран за период от два месеца и половина.

 

 

 

Прочети повече
Архитект Владислав Дечев от SGI  …

 

Като един от участниците в конференцията „Индустриалните сгради през 2018: Нови проекти и високотехнологични решения“, архитект Владислав Дечев от от Stephen George International – България говори по темата, че е необходим т.нар. cost manager или управител бюджетиране, които да бъде ангажиран с концепирането на бюджета на проекта, за да бъде един проект успешен.

Участниците в панела „Индустриално строителство и инвестиции” коментираха, че най-новата тенденция във фазата на проектиране е изработването на подробен модел на разходите, които биха възникнали при бъдещата експлоатация на сградите.

Повече информация за конференцията можете да прочетете тук: https://gradat.bg/news/2018/02/02/3122809_industrialnite_sgradi_prez_2018_novi_proekti_i/

Прочети повече