Към съдържанието.

SGI Офис Блиц: Тихомир Казаков

Сподели в:

Тихомир Казаков заедно с Александър Доу започват това приключение преди 10 години. И в момента е управляващ директор и проектант в компанията.

27 May 2019

Какво не знаят хората за архитектите? Т: Нашата професия няма начало на работния ден, няма и край. И често и физически, и емоционално, и умствено. Но не сме единствената професия, която има такова естество на работа. Програмистите, IT-тата са по абсолютно същия начин, докторите също.

Абстрактна ли е архитектурата? Т: По-скоро не. Абстрактна е концепцията, която в крайна сметка ще доведе до един реален продукт. И зараждането на концепцията в повечето случаи е доста абстрактно понятие дори за нас като архитекти. И е трудно да обясниш някой случай на колеги. А в повечето случаи, на човек, който не се занимава с архитектура, това е почти невъзможно. Затова нашата професия много трудно се продава и налага чисто маркетингово. Защото трябва да намериш правилните думи да обясниш едно абстрактно понятие на човек, който няма да те разбере.

Каква е твоята суперсила? Т: Моята суперсила е, че не обичам да губя контрол.

Какво мечтаеш да проектираш? Т: Всеки следващ проект.

Липсва ли ти проектирането? Защото предполагам, че сега повече управляваш. Как балансираш? Т: Определено, но може би по-скоро имаш предвид чертането. Защото дори в управлението на една архитектурна фирма, или проектантска, инженерна, проектирането е част от управленския процес. По-скоро ми липсва да останеш насаме със себе си, с чертежа – в случая мишката и екрана вече. Тогава влизаш в една такава нирвана, която най-близкото, което мога да направя като еквивалент, е, по-скоро, когато музицираш. Сам със себе си, търсиш правилните ноти. Това ми липсва, да!

Какво е архитектурата за теб? Т: За мен всъщност е моят избор като професионално призвание. Хубавото при мен е, че имах шанса, волята да си го отстоявам и в крайна сметка късмета, донякъде, да уцеля своето професионално призвание с това, с което се занимавам. Можеше животът ми да се развие по съвсем различен начин и да не се занимавам с това, което искам. И това вече нямаше да е моят избор.

С какво би се занимавал, ако я нямаше архитектурата?  Т: Щях да бъда много други неща. Но това са по-скоро след линията на мечтите, от горната страна. С ясната идея, че много трудно приложимо е това твоето желание. Аз много исках да стана пилот. Също много харесвам и музиката. Но за съжаление там не съм докоснат от Бога, така че…

Кое е най-голямото предизвикателство в SGI? Т: Не знам дали има предизвикателство в SGI. Не смятам, че е предизвикателство, когато отиваш с удоволствие на работа, с удоволствие си тръгваш на края на работния ден с ясната идея, че пак ще дойдеш на работа. Тогава не е предизвикателство. Това е, освен работа, и начин на забавление. Предизвикателство е всеки нов проект, който влезе при нас.

Защо SGI? T: При нас архитектурата никога не е била самоцелна. Винаги се опитваме да разберем нуждите на един клиент, неговите виждания. Защото, при все това, че съответният клиент може да няма необходимото образование, той има някаква визия, нещо е видял, нещо го е вдъхновило. Винаги един проект не е вдъхновен само от чистата пазарна реализация. Той винаги има някакъв друг inspiration, който е дал този първоначален тласък на инвеститора да реши да направи точно това нещо, да си вложи там парите. Ние се опитваме точно това да разберем – кое го е подтикнало. Защото много по-лесно можем вече да развием пътеката на развитие на самия проект и да стигнем до продукта, който той иска. Съответно, не пречупен, а по-скоро насочен от нашата професионална парадигма – от това, което сме учили и продължаваме през годините, през практиката. Мисля, че това е една от основните причини. Колективът ни е млад. Балансът между женското и мъжкото начало Ин и Ян всъщност е много важен. Защото, дори и като проектанти, един колега мъж или колега жена са много различни като емоционална нагласа.

Функция или дизайн? T: Аз смятам, че дори и във функцията може да има дизайн. Самоцелният дизайн без функция – определено не. А чистата функция без капка боя – тя по-скоро е за военните, прекалено е спартанско. Но функцията е водеща, защото в 99% нещо, което ползваш, предназначението му, това е неговата функция. То е продиктувано да бъде разработено за някаква конкретна цел. Т.е., ако я няма функцията, дизайнът няма да възникне. Дизайнът е съпътстващ, но винаги е хубаво да вървят ръка за ръка и да се знае, че водеща е функцията.

Кои качества определят потенциала на един добър архитект в Stephen George International? T: Не знам. Не съм разсъждавал по това да структурирам някакви точни правила и критерии, по които да check-ваш box-чето. Даже ще дам един пример. В казармата ни пратиха един войник от друго поделение, който имаше перфектното CV – всички box-чета бяха check-нати – така, така, така… Беше изпратен за механик на радиотехника. И тогавашният ни командир вика: „Ела, обърни листа отзад да видиш какво пише.” И отзад пише: „Да не се допуска до работа с никаква техника.” Така че, критериите, на които check-ваш box-чета, според мене, никога не са 100% релевантни. Винаги личният допир – това да видиш човека в очите, да усетиш има ли отзад мисъл, как те гледа, как реагира на определен разговор, определена ситуация, ти създава предпоставка да си създадеш много по-комплексно мнение, отколкото да четеш само едно CV.

Няма ли някакво ултимативното качество, което всички архитекти трябва да притежават?  T: За нас е много важно, освен чисто професионалните умения, които даден колега или колежка са придобили впоследствие на тяхното образование и последващ професионален път, е умението за комуникация с останалата част от колектива. Ние смятаме себе си за едно семейство и всеки член от семейството трябва да се спогажда (невинаги това е на 100% истина) с останалите хора и да търси начин за диалог. Защото, ако всички не се обединим, зад някаква конкретна идея, много трудно ще успеем да я разрешим. Когато двама човека дърпат едно нещо, твърде често то се къса по средата и всеки си остава с неговата половинка и дотам. При 40 това е още по-сложно. А ние се стремим да създадем продукт и да предложим на нашите клиенти продукт, който е комплексен, цял, а не 40 отделни единици.

Разгледайте още

  • Статия

    SGI Офис Блиц: Стойчо Илиев

    Стойчо Илиев завършва „Графичен дизайн” и работи в SGI България от 2012. В момента е Творчески директор в компанията и ръководи екипа, който се занимава с визуализации.

    2 May 2019
  • Статия

    SGI Офис Блиц: Мария Танкова

    Мария Танкова е строителен инженер, завършила е ВИАС. В SGI тя съгласува процесите, свързани с проектирането и взимане на строително разрешение. В сградите и в живота предпочита да вижда красивите неща, въпреки че определено може много бързо да изброи и къде са дефектите.

    14 April 2019