• +359 (0)2 419 9059

SGI офис блиц: Явор Димитров


14th декември 2018

Явор завършва ВИАС през 2013 г. Работи в SGI от 5 години и в момента заема позицията Главен архитект.

Специалист е в техническите аспекти на даден проект и работи с  разнообразени софтуери. Владее различни BIM софтуери и работи по проекти както за английския офис в Лестър, така и за българските проекти.

Кой е най-приятният процес от работата ти?
Я: Най-приятният процес винаги е, когато се захващаш с нещо ново. Когато можеш да отприщиш изцяло креативното си мислене. Респективно, след това идва по-трудната част – осъществяването на проекта. Но замисълът винаги е най-любим на всеки в бранша.

Проектът, от който научи най-много?
Я: Проектът, от който бих казал, че съм научил най-много, е един от последните, които завършихме. Той се състоеше в голяма офис сграда и към нея имаше и допълнителна многофункционална сграда, която имаше за цел да изпълнява нуждите на целия офисен комплекс. Нещата, които там научих, са съчетаването на различни функции. Като се започне от търговски площи, през спортни зали, до висококачествени офиси, които са сертифицирани по LEED стандарта.

Кой е най-интересният проект, по който си работил?
Я: Много трудно ми е да определя кой е най-интересният проект, с който съм се занимавал до момента, тъй като всеки проект си има своята специфика. И с това пробужда интерес във всеки един специалист да се запознае и да реши конкретните проблеми. Затова, може би последният, по който съм работил, бих казал, че е най-интересен. Защото това са последните примери за задачи, които е трябвало да реша.

Проектът, с който най-много се гордееш?
Я: Може би е доста изтъркано, но проектът, с който най-много се гордея, и съм правил в този офис, е Garitage Park. Тъй като в него участвам от самото начало – от конкурса, в който участвахме само избран брой архитектурни студиа.

Разкажи ни за някой труден казус, който сте разрешили в SGI?
Я: Може да се погледне по-философски, когато се замислиш, че клиентите, когато идват, не са напълно наясно какво искат да се случи със сградата. Много често те казват, че знаят, и вървят в определена насока. Но когато видят проекта реално с техните насоки, много често сами осъзнават, че се разминават идеите им от това, което са били в началото, до това, което искат впоследствие. Най-трудният казус винаги е в началото – да успееш да убедиш клиента да разбере от какво всъщност има нужда и впоследствие да го пожелае.

Кой е най-ценният урок, който научи в SGI?
Я: Екипът е най-важен. Важно е всички да работят сплотено и в една насока. Когато има разногласия, трябва да се дискутират, да се успее да се вземе мнение, което ще доведе до най-хубавото решение за осъществяването на проекта и на идеите на офиса.

Кой е проектът, който би искал ти да си направил?
Я: Винаги ми е било много интересно, когато обикалям по света, да наблюдавам и да оглеждам не толкова самите експонати в музеите, колкото самата среда, която те изграждат. Затова за мен би било най-хубаво, ако успея един ден в живота си да проектирам истинска изложбена зала и голям комплекс от изложбени зали с музеи и може би информационни центрове.

Коя е най-красивата сграда?
Я: 
Самото определение като най-красива сграда е малко трудно за мен да го възприема. Тъй като сградата до голяма степен зависи от емоционалното състояние на човек, за да може той най-добре да възприеме и да се почувства добре в нея. Затова най-красивата сграда може в един момент да е средновековна кула, докато в следващия момент да търсиш най-новата технологична сграда. Но най-яркият пример, който в момента изниква в главата ми, е операта в Осло, която ме грабва с концепцията си да приветства хората, които могат изцяло да се разходят в нея и върху нея, образувайки своеобразен лабиринт.

Какво е бъдещето на архитектурата?
Я: Бъдещето на архитектурата в световен мащаб би се ориентирало около постигането на нови върхове: най-високата сграда, най-енергоефективната сграда. Докато в локален аспект, бъдещето на архитектурата е да задоволи нуждите на потреблението и на пазара.

Каква е връзката между архитектурата и бизнеса?
Я: На хората им се предлагат сградите за ползване по най-различни причини: дали те ще работят там, дали ще живеят. Но бизнесменът гледа на тях като продукт. Затова връзката върви винаги много тясна. Бизнесменът гледа тях като чиста инвестиция и продукт, докато самият ползвател – за него си е покупка или инвестиция също така.

Как би изглеждал света без архитектура?
Я: Не мога да си представя света без архитектура, защото това би наложило да се извади една много голяма частица от човешката същност – и това е желанието да създаваш. Независимо дали ще се нарича архитектура и дали ще бъде пряко свързана със сградите, развитието на човек го е довело до този етап благодарение на нуждата си той да развива и да твори.

Рок звезди или луди гении са архитектите?
Я: По-скоро би ми се искало да сме като рок звездите – всички да ни обожават и да гледат към нас с нетърпение да се срещнат, но в повечето случаи се обръщат към нас като луди гении, които не могат да бъдат разбрани от света.

Свързани проекти