• +359 (0)2 419 9059

SGI за Капитал: Небостъргачите – „демоните“ в градската среда?


31st май 2018

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.

Във всеки последен брой на „Капитал“ от месеца специалисти ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика на архитектурното бюро Stephen George International.

Небостъргачите все по-често са тема на дискусия, но мненията обикновено се свеждат до твърдото „за“ или „против“. Инвеститорите срещат недоволството на гражданите, но рядко се влиза в детайли за тази обширна тема. Дали наистина небостъргачите са демоните, за които ги смята обществеността?

Да вземем София за пример. Исторически високите сгради не са нещо екзотично в градския силует – още през 70-те и 80-те години се появяват ключови сгради като хотел „Родина“ (104 м) и хотел „Кемпински“ (98 м). Високото строителство става толкова популярно, че се превръща в средство за разнообразяване на градския пейзаж в новите по това време жилищни квартали. Блоковете на по 16-20 етажа (48–60 м) са типични редом с „панелките“ от соца.

След 20-годишна пауза секторът се съживява, а темата започва да се завръща, защото частните инвеститори все по-често залагат на височината като средство за отличаване от масовото строителство и символ на престиж. Престижът за едни обаче се оказва проблем за други. Защо?

Проблемът с незаконосъобразността
Първият мит е, че една висока сграда в квартал с по-ниско застрояване трябва да е незаконосъобразна заради мащаба си. Истината е, че разгънатата застроена площ (РЗП) и височината зависят от устройствените ограничения, площта на имота и отстоянията от съседните сгради. Накратко, ако имате достатъчно голям имот в зона с разрешена достатъчна височина и на достатъчно метри от съседите – може да построите почти всичко.

Проблемът с пренаселването
Този казус има две страни: моралната – на живеещите в района, и теоретичната – свързана с градоустройственото планиране. От „балкона на столичанина“ всеки допълнителен новодомец в каквато и да е сграда може да е проблем. Често чуваме критиките „районът се пренаселва“, „градът не диша“ или „застрояват се градинки и зелени площи“.

Същият човек едва ли би излязъл на протест срещу две или три „нормално“ ниски сгради, но в случая с постройки над 10 етажа – вероятно да. Всъщност обаче три малки сгради в малки имоти са равносилни на една голяма в голям имот.

Малцина знаят, че колкото по-висока е сградата, толкова по функционално неефективна става тя. По-голямата височина означава повече асансьори, стълбища, инсталационни шахти и по-големи конструктивни елементи. Общите части в пететажна офис сграда са средно между 12 и 14% от етажната площ. В един „небостъргач“ спокойно могат да достигнат 28-35%. Така обитаемата площ се намалява, а с това и процентът на потенциалните обитатели спрямо ниските сгради. Една висока сграда влияе по-малко на проблема с пренаселването от еквивалента си като площ в ниски сгради.

Проблемът с трафика и паркирането
Този казус също не трябва да бъде приписван само на небостъргачите. Всяка нова сграда носи нужда от адекватен брой паркоместа и най-вече – нуждата от развита инфраструктура (улици, площади, градинки), обслужване в района (детски градини, поликлиники, супермаркети) и градски транспорт.

Международните фирми с големи кол-центрове и купувачите на жилища изискват все повече паркоместа, а строителните предприемачи се опитват да отговорят на търсенето. Все по-често се проектират офис сгради с 30, 50, 100% повече паркоместа от изискуемите по норми. Жилищата също следват тенденциите, но като че ли по-умерено и предпазливо. Затова има и логика да се адресират вече прекалено леките норми за минимален брой паркоместа, особено за административните и жилищните сгради. Ако приемем, че високите сгради предлагат по-малко използваеми площи, те създават и по-малко трафик от еквивалентните си като площ ниски съседи.

Развитието на метрото, разширяването на ключови булеварди, изграждането на надлези и кръгови кръстовища вече се случва и показва правилния фокус на общината за справяне с трафика. Нещата вървят в правилната посока, дори да са привидно леко изоставащи от частния бизнес.

Проблемът с гледката и засенчването
Неприятно е пред жилището, в което сме вложили личните си средства, да се появи строеж или още повече – висока сграда, която да скрие гледката ни към Витоша или ослънчаването към дневната ни. За съжаление това е често срещано явление. Истината е, че за този феномен може да се направи много малко. Вече има действащи норми за отстояния, ослънчаване и засенчване. Уви, няма норми за „скриване на гледка“.

За добро или за лошо София е притегателен център за младите хора от цяла България. Това все повече значи, че няма да имаме „спокойствието от едно време“ в градския транспорт, по улиците и в кварталните градинки. Градът обаче привлича и инвеститори, които са основополагащ фактор в икономиката. Всеки милион строителна инвестиция е пряко свързан с всички нас. София вече има средна класа, която има все по-високи изисквания към строителството, а с това се променя и предлагането.

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.

Източник: https://www.capital.bg/biznes/imoti/2018/05/25/3184603_sgi_predstavia_nebosturgachite_-_demonite_v_gradskata/

Свързани проекти