• +359 (0)2 419 9059

SGI офис блиц: Никола Георгиев


15th май 2018

Никола Георгиев e архитект в Stephen George International България. Той е Associate architect и отговаря за ръководенето на проектите – комуникацията с клиентите, комуникацията с подизпълнители, инженери, сформирането на вътрешен екип, който да работи по проекта.

Коя е твоята суперсила?
Н: Суперсила? Само за една ли трябва да говоря? По принцип съм се стремил да се развивам като балансирана личност. Защото това е много важно, за да можеш да вземеш една идея, да я поемеш от идеята на клиента и да я претвориш в нещо истинско и реално. Да работиш с хора – както твои колеги, така и външни изпълнители. И бих казал, че суперсила… не се сещам коя, но може би търпението.

Какво не знаят хората за архитектите?
Н: Твърде често хората имат крайни мнения за архитектите. Едната част от хората мислят, че архитектите се занимаваме с някакви съвсем абстрактни неща и дори не искат да се допрат до това нещо – непонятно им е. А другата част пък просто си мислят, че нищо не правим. Архитектът е човекът, който е техният помощник в сбъдването на идеите им. Не е нещо, което, примерно: имаш идея и архитектът иска да направи нещо свое или собствено. Добрият архитект е този, който взима твоята идея, разбира нуждите ти – твоите или на обществото (каквато е задачата) и ги въплътява в нещо истинско.

Какво си мечтаеш да проектираш?
Н: В миналото бих казал, че това е небостъргач – даже съм го казвал. Обаче сега съм на друго мнение. Бих казал, че искам да проектирам нещо като… някакви пространства, свързани със социалното общуване между хората. Това могат да бъдат отваряне на нови площадни пространства в съществуващата гъсто застроена градска среда. Това могат да бъдат също така модерните изпълнителски центрове, където хората комуникират не толкова чрез диалог, а чрез своята себеизява. Това е много актуално в днешно време и си мисля, че архитектурата трябва да отговори на това търсене, на тази потребност на хората.

Какво е най-голямото предизвикателство в Stephen George International България?
Н: Това е динамиката на работата, динамиката на екипите, които сформираме според различните по мащаб проекти, по които работим. Това е ежедневно предизвикателство, което в същото време много зарежда. И, минавайки всеки ден през тези неща, то те зарежда да искаш да постигнеш още повече и повече. То е хем предизвикателство, хем е и батерия за твоята работа.

Защо Stephen George International България?
Н: Аз бих казал Stephen George, защото нашата мотивация е много ясна. Ние искаме да предоставим качествена среда на живот, качествена среда на работа, качествена среда на отдих. И винаги във всеки проект се стремим да вградим като минимум нашите вътрешни принципи, независимо какво е заданието.

В коя от сградите, които си проектирал, би живял, или би работил, или нещо би се случвало вътре?
Н: Това би била къщата Fans House, в която доста работихме двама колеги в екип. И сме вградили доста от мислите си в нея. И вярвам, че хора, които биха живели в нея, ще усещат, че пространствата са премислени, връзката им с терена е добре премислена. Това, убеден съм, се отразява на ежедневието на хората и на техния живот.

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава всеки архитект?
Н: Увереност на първо място. Но всичко е свързано с микс от качества. Хубавото на работата в екип е, че може да се вземат различни индивидуалности и всеки да допринася посвоему със своите способности за крайния резултат.

А защо увереност тогава?
Н: Защото нашето поле на работа е такова, че ние работим творчески, технически с клиенти, с подизпълнители. Трябва да показваш винаги увереност в себе си, за да може хората около теб да се зареждат с това нещо.

Какво би променил в градската среда, ако имаше неограничена свобода и неограничен бюджет?
Н: Може би основното нещо, което мисля, е да се осъвременят начините на транспорт, на комуникация в градската среда. Днешните средства като че ли жертват бъдещето на градовете, за да решат днескашните им проблеми. Би ми се щяло да помислим цялостно – човечеството и архитектите, за решаването на този въпрос: да преминем към устойчиво, изцяло устойчиво развитие на градовете.

Какво е антетка?
Н: Антетка е много странна дума. Някой път и аз се чудя дали трябва да я използвам въобще. Но накратко, за да знаят хората, това е информация в табличен вид, която всеки архитект, инженер слага на всеки чертеж, за да е ясно кога е издаден, от кого е издаден, за кого е предназначен, какво съдържа.

Кой е последният урок, примерно в последната година или в последната седмица, какво научи, най-скоро?
Н: Че винаги има какво да се учи. Това е урокът, който продължавам да си го научавам. И всъщност преди мислех, че това може би е недостатък, докато сега си мисля, че това е нещо хубаво. Защото в пътя е истината, както се казва тази фраза. И човек винаги има какво да научи и винаги си мисли, че му остава малко, за да има почти цялото знание. Като го вземе това знание, вижда, че има още два пъти по толкова.

Спортът?
Н: Спортът? Моят спорт, това е плуването. И мисля, че като цяло спортът е много важен за хората. И специално аз, бъдейки млад баща, си мисля, че съм пряк пример за това, с каквото те захранят в началото, в ранна детска възраст, това ти остава за цял живот. И затова е много важно да можем да предоставим ние на децата си правилното място, правилната среда, в която те да спортуват. Разбира се, без това да се превръща във фиксидея.

Свързани проекти